Баща й се засмя горчиво.
— Спорят за това владение от години. Съпругът й е братовчед на Ийда и се ползва с подкрепата на мнозина и от Тохан, и от Сейшуу. Трябва да си загубила разсъдъка си, за да смяташ, че ще ти позволят да станеш нейна наследница!
Каеде по-скоро усети, отколкото чу как Шизука се раздвижи леко зад гърба й. Баща й бе само първият от мнозина, цял клан, армия, може би дори всичките Три провинции, които щяха да се опитат да й попречат.
— Въпреки това смятам да го сторя.
— Ще трябва да се бориш за него — заяви той с презрение.
— Тогава ще се боря — няколко минути седяха безмълвно в сумрачната стая.
Дъждът продължаваше да се лее в градината навън.
— Останали са ни твърде малко хора — заяви баща й с горчивина. — Кланът Отори ще стори ли нещо за теб? Предполагам, че трябва да се омъжиш отново. Предложиха ли ти някого?
— Твърде рано е да се мисли за това — рече Каеде. — Все още съм в траур — пое въздух тъй дълбоко, че сигурно и баща й я чу. — Мисля, че нося дете.
Той отново впери поглед в нея от мрака:
— Шигеру те е дарил с дете? — тя се поклони в знак на потвърждение, без да смее да отвърне. — Значи така — рече той, изведнъж неуместно развеселен. — Трябва да празнуваме! Един мъж може да е умрял, но семето му продължава да живее. Забележително дело! — до момента бяха разговаряли приглушено, но сега той изненадващо извиси глас: — Аяме!
Каеде неволно подскочи. Виждаше как съзнанието му се луташе, полюшвайки се между яснотата и мрака. Това я плашеше, но тя се опита да загърби страха. За момента той й вярваше и това й стигаше. Каквото и да й предстоеше оттук нататък, беше готова да го посрещне.
Аяме влезе и коленичи пред Каеде.
— Господарке, добре дошли у дома. Простете ни за тъжното посрещане.
Каеде стана, взе ръцете й в своите и я изправи на крака. Двете се прегърнаха. Масивната непоклатима фигура, която Каеде си спомняше, се бе стопила почти до крехкостта на старица. При все това й се стори, че усеща познатия мирис на тялото й — той предизвика внезапни спомени от детството й.
— Иди и донеси вино — нареди баща й. — Искам да пия за внука си.
Каеде усети, че я побиват тръпки на ужас; сякаш, приписвайки фалшива самоличност на детето, тя бе направила живота му лъжлив.
— Твърде рано е — каза тя с приглушен глас. — Недей още да празнуваш.
— Каеде! — възкликна Аяме, произнасяйки името й, сякаш разговаряше с дете. — Не говори такива неща, не предизвиквай съдбата!
— Донеси вино — нареди баща й гръмко. — И затвори капаците. Защо седим тук на студено?
Аяме се отправи към верандата. В същото време от вън се чу шум от стъпки и прозвуча гласът на Кондо, който извика:
— Господарке Отори!
Шизука отиде до вратата и размени няколко думи с него.
— Кажи му да се качи — обади се Каеде.
Кондо стъпи на дървения под и коленичи на прага. Каеде забеляза бързия поглед, с който обходи стаята, и само за миг прецени разположението на къщата и хората в нея. Заговори на нея, а не на баща й:
— Успях да взема малко храна от селото. Избрах мъжете, за които помолихте. Появи се един момък — Амано Тензо — и пое грижата за конете. Ще се разпоредя хората да получат нещо за ядене и ще сложа пазачи за през нощта.
— Благодаря ти. Ще говорим утре сутринта.
Кондо се поклони повторно и напусна безмълвно.
— Кой е този? — попита баща й. — Защо не се обърна към мен за мнение или разрешение?
— Той работи за мен — отвърна Каеде.
— Ако е от хората на Араи, не го ща в тази къща!
— Казах, че работи за мен — търпението й бе на изчерпване. — Сега сме в съюз с владетеля Араи, който държи под контрол по-голямата част от Трите провинции. Той е нашият върховен господар. Трябва да го приемеш, татко. Ийда е мъртъв и всичко вече е различно.
— Това означава ли, че дъщерите могат да говорят на бащите си по този начин?
— Аяме — рече Каеде, — отведи баща ми в стаята му. Тази вечер ще яде там — при тези думи баща й запротестира шумно. За първи път в живота си тя му повиши тон: — Татко, уморена съм. Ще говорим утре — Аяме й хвърли поглед, който тя предпочете да подмине. — Прави каквото ти казвам — нареди й Каеде хладно и миг по-късно възрастната жена покорно изведе баща й.
— Трябва да хапнете, господарке — каза Шизука. — Седнете, сега ще ви донеса нещо.
— Погрижи се всички да са сити — нареди Каеде. — А сега затвори капаците.