— Тъгува за някого… вероятно за господаря си — рече Амано. — Но вие не се безпокойте. Ще свикне с нас и ще го превъзмогне.
Тя потупа бледосивия врат на коня. „И аз тъгувам за твоя господар“, прошепна тя беззвучно. Усети как връзката между нея и жребеца се засилваше.
Всяка сутрин яхваше Раку и поемаше с него навън да изследва своето владение, придружавана от Кондо и Амано. След няколко дни на портата се появи старец, когото прислужниците посрещнаха със сълзи на радост. Това бе Шоджи Кийоши — главният васал на баща й, за когото се знаеше, че е ранен, и дори имаше опасения, че е мъртъв. Неговите познания за имението, за селата наоколо и за земеделските стопани бяха незаменими. Каеде бързо си даде сметка, че той може да й каже голяма част от онова, което искаше да научи. Първоначално той се шегуваше с нея, защото му се струваше странно и дори леко комично едно момиче да проявява подобни интереси, но нейната схватливост и памет го изненадаха. Постепенно започна да обсъжда с нея съществуващите проблеми и да й дава съвети. Въпреки постоянното чувство, че възрастният човек не я одобрява, Каеде доби увереност, че може да му се довери.
Баща й не проявяваше особен интерес към ежедневното поддържане на имението и Каеде взе да подозира, че е бил немарлив и дори несправедлив, макар че подобни мисли изглеждаха като проява на неуважение към него. Той запълваше дните си с четене и писане в личните си помещения. Всеки следобед тя го навестяваше, сядаше край него и го наблюдаваше търпеливо. Той прекарваше значително време втренчен в градината, без да казва нито дума, докато Аяме и прислужниците се трудеха неуморно в нея, и само понякога измърморваше нещо на себе си, оплаквайки се от сполетялата го окаяна участ.
Каеде го помоли да я обучава като син и наследник, но той отказа да я възприеме сериозно.
— Ха! Една съпруга трябва да бъде покорна и ако е възможно — красива. Мъжете не обичат жени, които мислят като тях…
— Но така винаги биха имали с кого да разговарят — възрази тя.
— Мъжете не разговарят със съпругите си, а помежду си — отвърна той рязко. — А ти и бездруго нямаш съпруг. По-добре използвай времето си да се омъжиш отново.
— За никого няма да се омъжвам! — отвърна рязко Каеде. — Затова трябва да уча. Всичко, което би правил за мен един съпруг, сега трябва да върша сама!
— Разбира се, че ще се омъжиш — възрази той. — Все нещо ще се уреди — но за нейно облекчение не направи повече усилия в тази посока.
Каеде продължи да го посещава всеки ден. Коленичила до него, наблюдаваше как приготвя мастилото и четките, след което следеше всяка нанесена от него чертица. Тя владееше плавното четмо и писмо, на което бяха обучавани жените, но баща й пишеше на характерния за мъжете език, в който йероглифите бяха непроницаеми и неподатливи като затворнически решетки. Затова сега го наблюдаваше търпеливо, докато един ден той й подаде четката и поиска от нея да напише йероглифите за мъж, жена и дете.
Тъй като по рождение бе по-сръчна с лявата ръка, тя пое четчицата с нея, но виждайки недоволната му гримаса, я премести в дясната. А това означаваше, както винаги, че трябва да вложи повече усилия в работата си. Започна да пише отчетливо, имитирайки движенията на неговата ръка. Той дълго съзерцава резултата и накрая заяви:
— Пишеш като мъж.
— Отнасяй се с мен така, все едно наистина съм — рече тя. Усети погледа му върху себе си и вдигна очи, за да срещне неговите.
Той се бе втренчил в нея, все едно я виждаше за пръв път; тя го изпълваше с тревога и в същото време го интригуваше, сякаш бе някакво екзотично животно.
— Би било любопитно — рече той — да видим дали едно момиче може да бъде обучено като момче. След като нямам син, а и вече не бих могъл да имам…
Гласът му заглъхна и той се втренчи в далечината с невиждащи очи. Това бе единственият път, в който загатна, макар и бегло, за смъртта на майка й.
От този момент нататък баща й се зае да я научи на всичко, което тя вече щеше да знае, ако бе родена мъжка рожба. Аяме не криеше неодобрението си; такова бе отношението и на повечето от останалите, както и на мъжете, особено на Шоджи, но Каеде не им обръщаше внимание. Тя учеше бързо, макар че голяма част от вече усвоеното я изпълваше с отчаяние.
— Всичко, което баща ми казва, цели да ми покаже защо мъжете управляват света — оплакваше се тя на Шизука. — Всеки текст, всеки закон обяснява и оправдава тяхното господство.