Каеде й отвърна с подобаващ тон:
— Искам да възстановя земята си и да получа онова, което ми принадлежи. Искам да притежавам власт, каквато имат мъжете.
— В такъв случай ви е нужен съюзник — отвърна Шизука. — Ако ще е владетелят Фудживара, трябва да ви смята за съвършена. Пратете му съобщение, че сте имали лош сън и че посоченият ден ви се струва неблагоприятен. Кажете му, че ще го посетите вдругиден. Необходимо ни е, за да спечелим малка отсрочка.
Съобщението бе изпратено и Каеде се предостави на усилията на Шизука. Косите й бяха измити, веждите — оскубани, кожата й — изтъркана с трици, масажирана с отвари и изтъркана повторно. Шизука прегледа всички дрехи в къщата и избра някои от роклите на майка й. Те не бяха нови, но платовете бяха от високо качество, а багрите — сивото на гълъбово крило и моравото на горската детелина — подчертаваха кожата й с цвят на слонова кост и синьо-черните отблясъци в косите й.
— Наистина сте достатъчно красива, за да предизвикате интереса му — каза Шизука. — Но освен това трябва да го заинтригувате. Не му казвайте твърде много. Предполагам, че е мъж, който обича тайни. Ако решите да споделите своите с него, погрижете се да ви плати добра цена.
С падането на първите слани нощите бяха станали студени, но дните бяха ясни. Планината, която ограждаше дома й, искреше в багрите на кленовете и смрадликата, ярки като огнени пламъци на фона на тъмнозелените кедри и синьото небе. Сетивата на Каеде се бяха изострили от бременността и щом слезе от паланкина в имението на Фудживара, красотата, която се разкри пред очите й, я развълнува дълбоко. Беше един съвършен миг от есента и скоро щеше да изчезне завинаги, пометен от бурни ветрове, които връхлитат с вой откъм планината.
Къщата бе по-голяма от нейната и значително по-добре поддържана. През градината течеше вода, плъзгайки се по стари камъни и през езерца, където лениво плуваха златни и червени шарани. Планината сякаш се издигаше направо от градината, а далечен водопад бе като отглас и отражение на потока. В синьото безоблачно небе се рееха два големи орела.
Един момък я посрещна на стъпалата и я поведе през просторна веранда към главното помещение, където вече бе седнал владетелят Фудживара. Каеде престъпи прага и коленичи, опирайки чело в пода. Рогозката бе нова и свежа, цветът — все още бледозелен, а мирисът — остър.
Шизука остана отвън, коленичила на дървения под. В стаята цареше мълчание. Каеде чакаше домакинът й да заговори пръв, знаейки, че я изучава, и се опитваше да види колкото може повече от стаята, без да движи очи или глава. Беше истинско облекчение, когато накрая той се обърна към нея и я помоли да седне.
— За мен е удоволствие, че успяхте да дойдете — каза той и двамата си размениха любезности — тя с приглушен глас, а той с такъв пищен език, че на моменти Каеде можеше само да гадае значението на думите.
Надяваше се, че ако говори колкото се може по-малко, той ще я помисли по-скоро за загадъчна, отколкото за скучна или невежа.
Момъкът се върна с прибори и съдове за чай и Фудживара сам приготви чая, разбивайки зеления прах на пенеста течност. Купичките бяха грапави, розово-кафеникави на цвят, приятни за окото и ръката. Тя завъртя своята, като й се наслаждаваше.
— От Хаги е — рече той. — От родния град на владетеля Отори. И ми е любимата — замълча за момент и после попита: — Ще отидете ли там?
„Разбира се, че би трябвало, помисли си Каеде бързо. Ако той наистина бе мой съпруг и аз носех детето му, бих отишла в къщата му, при семейството му.“
— Не мога — отвърна тя просто, вдигайки поглед. Както винаги, споменът за смъртта на Шигеру и за ролята, която бе изиграла в нея и в отмъщението, почти я просълзи, очите й потъмняха и заблестяха.
— Винаги има причини — каза той уклончиво. — Ето моето положение например. Синът ми и гробът на съпругата ми са в столицата. Може и да не го знаете… но бях приканен да напусна. Писанията ми не се бяха понравили на регента. След като се озовах в изгнание, градът претърпя две силни земетресения и поредица от пожари. Всеобщото убеждение бе, че това е недоволството на Небесата заради несправедливото отношение към един безобиден учен. Бяха отправени молитви, аз самият бях умоляван да се върна, но засега животът ми тук ме удовлетворява и имам своите основания да не се подчиня незабавно, макар че, разбира се, в крайна сметка ще съм принуден да го сторя.
— Владетелят Шигеру сега е почитан почти като божество — рече на свой ред тя. — Всеки ден стотици хора отиват да се помолят пред мощите му в Тераяма.