— За наше всеобщо съжаление владетелят Шигеру е мъртъв, докато аз все още съм жив. Твърде рано ми е да стана божество.
Той й бе споделил нещо за себе си и сега тя се почувства длъжна да стори същото.
— Чичовците му пожелаха неговата смърт — рече тя. — Затова няма да отида при тях.
— Знам твърде малко за клана Отори — каза Фудживара, — ако не се смятат красивите грънчарски изделия, които произвеждат в Хаги, седалището на Отори. Градът е труднодостъпен, струва ми се. Освен това кланът се родее с императорското семейство от памтивека — гласът му бе ведър, дори леко шеговит, но когато продължи, в него прозвуча едва доловима промяна. Същата наситеност на чувството, която бе забелязала предния път, се появи отново. — Простете, ако се натрапвам, но как умря владетелят Отори?
Тя бе говорила тъй малко за ужасните събития в Инуяма, че внезапно усети неистово желание да изрече болката си пред него, но щом Фудживара се наклони към нея, тя отново усети глада му — не за нея самата, а да научи какво бе изстрадала.
— Не мога да говоря за това — рече тя с приглушен глас. Щеше да го накара да заплати за тайните й. — Болката е твърде голяма.
— А-а — Фудживара сведе поглед към купичката в ръката си.
Каеде си позволи да го огледа по-подробно — изваяните кости на лицето му, чувствените уста, дългите деликатни пръсти. Той остави купичката върху подложката й и се взря в Каеде. Девойката съвсем съзнателно задържа погледа му, остави очите си да плувнат в сълзи и после отмести поглед.
— Може би някой ден… — промълви едва чуто.
Известно време двамата останаха безмълвни и неподвижни.
— Заинтригувахте ме — каза той накрая. — Твърде малко жени успяват да го сторят. Позволете да ви покажа скромната си обител и оскъдната си колекция.
Тя остави купичката на пода и се изправи грациозно. Той наблюдаваше всяко нейно движение, но не с хищното желание на другите мъже. Каеде осъзна какво бе имала предвид Шизука. Ако успееше да заслужи възхищението му, този благородник щеше да поиска да я добави към колекцията си. Каква цена би платил за нея и какво би могла да поиска тя?
Шизука се поклони до пода, когато минаха покрай нея, и младият мъж, който ги бе посрещнал, отново се появи от сумрака. Бе нежен и деликатен като момиче.
— Мамору — обърна се към него Фудживара, — госпожа Отори даде любезното си съгласие да разгледа жалките ми експонати. Ела с нас! — щом младежът й се поклони, Фудживара продължи: — Нека ти бъде за пример. Изучавай я. Тя е съвършен екземпляр!
Каеде ги последва към центъра на къщата, където имаше вътрешен двор и сцена.
— Мамору е актьор — поясни Фудживара. — Въплъщава се в женски роли. Обичам да организирам театрални представления в това малко пространство — направи широк жест. Макар и неголямо, мястото бе прелестно. Гладки дървени колони поддържаха пищно украсен с дърворезба покрив, а в дъното на сцената върху спусната завеса бе изрисувано извито борово дърво. — Трябва да дойдете на някое представление. Скоро започваме репетиции на „Ацумори“7. Очакваме да пристигне флейтистът. Но преди това ще представим „Тепавицата“. Мамору може да научи много от вас и аз бих желал да чуя мнението ви за изпълнението му — тъй като тя не каза нищо, той продължи: — Познавате пиесата, предполагам?
— Гледах няколко, докато пребивавах в имението на владетеля Ногучи — отвърна тя, — но не зная много за тази.
— Баща ви ми каза, че сте били заложница при Ногучи.
— От седемгодишна възраст.
— Какъв странен живот водят жените — отбеляза той и тя усети, че я побиват тръпки.
От театъра отидоха в друга приемна, която имаше излаз към малка градина, залята от слънце. Каеде бе признателна за сияйната й топлина. Но слънцето вече бе увиснало ниско над планината. Скоро върховете й щяха да го закрият, а назъбените им сенки щяха да плъзнат над долината. Тя не успя да се овладее и потръпна.
— Донеси един мангал — нареди Фудживара. — На госпожа Отори й е студено.
Мамору изчезна за кратко и се върна с много по-възрастен мъж, който носеше малък мангал с искрящи дървени въглища.
— Седнете до печката — подкани я Фудживара. — По това време на годината се настива твърде лесно.
Мамору отново излезе от стаята, без да изрече и дума. Движенията му бяха грациозни, почтителни и безшумни. Когато се върна, носеше малко сандъче от пауловния8, което остави внимателно на пода. После отново напусна стаята и се върна, стори го още три пъти, като всеки път носеше сандъче или кутия. Дървото, от което бяха изработени, винаги беше различно — тис, кипарис, череша, — полирано така, че цветът и влакнестата структура говореха за дългия му живот, преди да е отсечено, за склона, на който е расло, за сезоните на студ и горещини, на дъжд и вятър, които е понесло.
7
Драма от Зеами Мотокио (1364–1443), в която главно действащо лице е призракът на едноименния герой Ацумори, който се сдобрява със своя убиец Ренсей. — Б.пр.
8
Вид дърво с китайски произход, разпространено предимно в Източна Азия, високо ценено заради меката и леснообработваема дървесина. — Б.пр.