Докато тя се отдалечаваше, Каеде чу жалните трели на флейта, които долитаха откъм градината зад храма. Не виждаше свиреца, но реши, че знае кой е — един от младите монаси. Беше се запознала с него първия път, когато бяха посетили храма, за да разгледат прочутите рисунки на Сешу5, но не си спомняше името му. Музиката й разказваше за неизбежността на страданието и загубата. Излезе вятър и разлюля клоните на дърветата; откъм планината се разнесе зов на бухал.
Шизука се върна с чая и й наля една чашка. Каеде отпи предпазливо, все едно го опитваше за пръв път; всяка капчица имаше свой отделен, наситен с пушек вкус върху езика й. А когато възрастната жена, която се грижеше за гостите, донесе ориз и зеленчуци, сготвени с бобова извара, се почувства така, все едно ядеше за първи път. Безмълвно се дивеше на новите сили, които се бяха отключили в нея.
— Владетелят Араи настоява да разговаря с вас преди залез-слънце — съобщи Шизука. — Уведомих го, че не сте добре, но той настоя. Ако не сте в състояние да се срещнете с него точно сега, ще отида и ще му предам.
— Не съм сигурна, че можем да си позволим да се отнасяме с владетеля Араи по този начин — каза Каеде. — След като ми нарежда, значи трябва да се подчиня.
— Много е ядосан — поясни Шизука с приглушен глас. — Чувства се засегнат и вбесен от изчезването на Такео. За него това е провал на два важни съюза. Сега почти със сигурност ще му се наложи да се сражава срещу клана Отори, без да разчита на подкрепата на Такео. А и се беше надявал на скорошен брак между вас…
— Не говори за това — прекъсна я Каеде. Приключи с ориза, остави пръчиците върху подноса и се поклони в знак на благодарност за поднесената храна.
Шизука въздъхна:
— Араи не схваща същността на Племето, не разбира как действат, какво се изисква от онези, които принадлежат към него…
— А знае ли, че и ти си от Племето?
— Знаеше, че си имам начини да установявам разни неща, да предавам съобщения. Беше доволен, че може да използва уменията ми, за да сключи съюз с владетеля Шигеру и с господарката Маруяма. Беше чувал за Племето, но като повечето хора смяташе, че едва ли са нещо повече от гилдия. Когато разбра, че са замесени в смъртта на Ийда, беше изумен, макар че имаше изгода от случилото се — тя млъкна за момент и после добави тихо: — Вече ми няма никакво доверие… сигурно се пита как е спал с мен толкова пъти, без самият той да е намерил смъртта си. Е, със сигурност повече няма да спим заедно. С това е свършено.
— Страхуваш ли се от него? Заплашвал ли те е?
— Разгневен е — отвърна Шизука. — Чувства, че съм го предала… даже по-лошо — че съм го направила на глупак. Мисля, че никога няма да ми прости — в гласа й се прокрадна горчива нотка. — Бях най-близкият му довереник, негова любовница и приятел още от времето, когато бях почти дете. Родих му двама синове. При все това незабавно би издал заповед за смъртта ми, ако не беше вашето присъствие.
— Ще убия всеки, който се опита да ти причини зло! — заяви Каеде.
Шизука се усмихна:
— Колко свирепа изглеждате!
— Хората умират лесно — заяви Каеде с безизразен глас. — От убождане с игла, от острие на нож. Ти ме научи на това…
— Да, но тепърва ще има да се убеждавате в това — отвърна Шизука. — Макар че в Инуяма се справихте добре. Такео ви дължи живота си…
За момент Каеде остана безмълвна. После каза с приглушен глас:
— Не знаеш всичко…
Шизука се втренчи в нея:
— Какво не знам? Да не би убийството на Ийда да е ваше дело? — прошепна тя.
Каеде кимна:
— Такео отсече главата му, но той вече бе мъртъв. Сторих онова, което ти ми каза, иначе той щеше да ме насили…
Шизука сграбчи ръцете й:
— Пазете го в пълна тайна! Никой никога не бива да го узнава… Иначе няма да пощадят живота ви!
— Не изпитвам вина или угризения — рече Каеде. — Не се срамувам, че защитих честта си и постигнах отмъщение за смъртта на владетеля Шигеру, на господарката Маруяма и на нероденото й дете, както и на всички останали невинни хора, които Ийда е измъчвал и погубвал.
— Въпреки това — ако станалото се разчуе, ще бъдете най-сурово наказана. Мъжете ще решат, че светът се е обърнал наопаки, щом жени започват да мъстят с оръжие в ръка.
— Моят свят вече се е преобърнал — заяви Каеде. — И все пак трябва да отида и да се срещна с владетеля Араи. Донеси ми… — тя млъкна и се засмя. — Щях да кажа: „Донеси ми някакви дрехи“, но нали нямам. Нямам нищо!
5
Сешу (Сешу, Сесю) — псевдоним на Тойо Ода (1420–1506), японски дзенбудистки монах и художник, корифей на пейзажистката школа, ученик на големия майстор Теншо Шубун, но многократно надминал славата на учителя си. — Б.пр.