— А-ха — рече той и отново впери поглед в картината. Остана дълго така, безмълвно съзерцавайки я. Накрая каза: — Нямам право да се меся в делата ви, но по всяка вероятност ще бъдете омъжена за сина на владетеля Шигеру.
— Има и други съображения — отвърна тя, опитвайки се да говори непринудено. — Аз съм собственик на земя тук и наследница на имението Маруяма, към което трябва да предявя претенции. Ако отида и се скрия при Отори в Хаги, може да изгубя всичко.
— Усещам, че за млада дама имате твърде много тайни — промърмори той. — Надявам се някой ден да ги споделите с мен — слънцето захождаше към планината. Сенките на огромните кедрови дървета започнаха да се удължават към къщата. — Става късно — рече той. — Съжалявам, че трябва да се лиша от присъствието ви, но виждам, че е време да ви изпращам. Скоро ще ми гостувате отново — той уви картината и я върна в кутията.
Тя долови слабия мирис на дърво и на листата от отровно седефче, които бяха сложени вътре против насекоми.
— Благодаря ви сърдечно — рече, щом се изправиха.
Мамору се бе върнал безмълвно в стаята и когато Каеде мина покрай него, той сведе глава в дълбок поклон.
— Гледай я, Мамору — обърна се към него Фудживара. — Наблюдавай как пристъпва, как отвръща на поклона ти. Успееш ли да възпроизведеш всичко това, можеш да се наречеш актьор!
Размениха си прощални слова. Владетелят Фудживара излезе лично на верандата, за да види как тя се качва в паланкина, и прати васали да я придружат.
— Справихте се добре — рече Шизука, след като се прибраха у дома. — Успяхте да събудите любопитството му.
— Той ме презира — каза Каеде. Чувстваше се изтощена от срещата.
— Той презира жените, но във вас вижда нещо различно. Нещо неповторимо и изключително, което никой друг не притежава.
Пета глава
На другия ден Фудживара й изпрати подаръци заедно със специална покана да посети театралното представление, което щеше да се състои при пълнолуние. Каеде разгъна две роби — едната стара и строга, с красиво избродирани изображения на фазани и есенни треви в златисто и зелено върху коприна с цвят на слонова кост, а другата съвсем нова на вид и по-пищна, с тъмноморави и сини божури върху бледорозов фон.
Хана и Аи пристигнаха да им се възхитят. Владетелят Фудживара бе пратил и храна — яребица и сладка риба, питки със сливи и боб. Вечно на ръба на глада като всички тях, Хана беше впечатлена.
— Не пипай — сгълча я Каеде. — Ръцете ти са мръсни — ръцете на девойчето бяха изцапани от събиране на кестени, но тя мразеше някой да я порицава. Бързо ги скри зад гърба си и се втренчи гневно в по-голямата си сестра. — Хана — каза Каеде, като се опитваше да бъде мила, — нека Аяме ти измие ръцете и тогава можеш да гледаш.
Общуването между Каеде и по-малката й сестра все още бе изпълнено с напрежение. Тя смяташе, че детето е разглезено от Аяме и Аи. Щеше й се да можеше да убеди баща си да обучава и Хана, усещайки, че по-малката й сестра има нужда от дисциплина и от предизвикателства в живота си. Искаше самата тя да й ги внуши, но не притежаваше нито времето, нито търпението да го стори. През дългите зимни месеци щеше да й се наложи да мисли за нещо друго. Сега Хана се втурна с плач към кухнята.
— Ще отида при нея — рече Аи.
— Толкова е своенравна! — възкликна Каеде към Шизука. — Какво ще стане с нея, след като е тъй красива и тъй упорита? — Шизука й отправи присмехулен поглед, но си замълча. — Какво? — възкликна Каеде. — Какво искаш да кажеш?
— На вас прилича, господарке — измърмори Шизука.
— И по-рано каза същото. Все пак има по-голям късмет от мен.
Каеде млъкна, замислена за разликите помежду им. На възрастта на Хана тя вече бе прекарала две години в имението на Ногучи, далеч от семейството си. Вероятно завиждаше на сестра си и това бе причината да няма нужното търпение в общуването си с нея. Но Хана наистина растеше без нужния контрол и дисциплина. Тя въздъхна, вперила поглед в красивите роби, обладана от копнеж да почувства мекотата на коприната върху кожата си. Нареди на Шизука да донесе огледало и вдигна по-старата роба до лицето си, за да види как отива на косите й. Беше по-впечатлена от подаръците, отколкото показа. Вниманието на Фудживара я ласкаеше. По думите му тя бе успяла да го заинтригува. В интерес на истината той също бе събудил интереса й.