Непроницаемите му очи обходиха лицето й.
— Никога не съм гледал по-убедително и по-вълнуващо превъплъщение от превъплъщението на Мамору.
— Защо женските роли не се играят от жени?
— Каква любопитна идея! — възкликна той. — Мислите, че вашето изпълнение би било по-правдоподобно, защото сте убедена, че тези емоции са ви познати? Но нали именно умението на актьора да претвори чувства, които не е изживявал лично, разкриват гениалността му?
— Но… така не ни оставяте нищо — тонът на Каеде прозвуча плачевно.
— Даваме ви нашите деца. Това не е ли справедлива размяна? — той я погледна изпитателно. Девойката отново доби усещането, че той може да вижда през нея. „Не го харесвам, помисли си тя, макар че е интригуващ. Двамата нямаме какво да правим заедно, каквото и да смята Шизука.“ — Засегнах ви — рече той, сякаш бе прочел мислите й.
— Твърде нищожна съм, за да заслужавам интереса на владетеля Фудживара — отвърна тя. — Моите чувства са без значение.
— Вашите чувства ме интересуват дълбоко! Те винаги са тъй своеобразни и неочаквани — Каеде не отговори. След миг той продължи: — Трябва да дойдете и да гледате следващата ни пиеса — „Ацумори“. Очакваме само нашия свирец на флейта. Той е отдавнашен приятел на Мамору и трябва да пристигне тези дни. Запозната ли сте с историята?
— Да — отвърна тя, а в съзнанието й изплува вълнуващата трагедия.
По-късно, вече в стаята, лежейки до Шизука и Аи, продължаваше да мисли за нея — младежът, тъй красив и даровит музикант, жестокият воин, които го посича и взема главата му, а после, разкайвайки се, става монах в дирене на покоя на Просветления. Мислеше за призрака на Ацумори, зовящ от сенките: „Моли се за мен! Нека духът ми получи опрощение!“
Непознатото вълнение, емоциите, породени от пиесата, късният час — всичко това я бе изпълнило с напрежение. Мислейки си за Ацумори, тя блуждаеше между съня и будността и сякаш долавяше трели на флейта някъде навън в градината. Сториха й се някак познати. Постепенно потъваше в съня успокоена от музиката, когато изведнъж си спомни. Събуди се внезапно. Беше същата музика, която бе чула в Тераяма. Младият монах, който им бе показал рисунките… нима той не бе свирил същата мелодия, така наситена с мъка и копнеж?
Тя отметна завивката и стана тихо, плъзна встрани хартиената преграда и се заслуша. Чу тихо похлопване, лек шум на отваряща се дървена врата, гласа на Мамору, гласа на флейтиста. В дъното на коридора лампата в ръцете на слугата за кратко освети лицата им. Не сънуваше. Наистина беше той!
Шизука прошепна зад гърба й:
— Всичко наред ли е?
Каеде върна преградата на мястото й и коленичи до приятелката си.
— Един от монасите в Тераяма.
— Тук?
— Той е свирецът на флейта, когото очакваха.
— Макото? — промълви Шизука.
— Никога не съм знаела името му. Дали ще се сети коя съм?
— Как би могъл да забрави? — отвърна Шизука. — Трябва да го избегнем, да тръгнем рано сутринта. Ще се престорите на болна. Макото не бива да ви вижда. А сега се опитайте да поспите. Ще ви събудя на разсъмване.
Каеде легна, но сънят се бавеше. Накрая задряма, а когато се събуди, зад капаците видя светлината на настъпващия ден. Шизука бе коленичила до постелята й. Прислугата вече бе на крак. Чу се шум от отваряне на капаците — баща й винаги се събуждаше рано. Не можеше да тръгне, без поне да го уведоми.
— Иди при татко и му кажи, че не ми е добре и че трябва да се прибера у дома. Помоли го да поднесе извиненията ми на владетеля Фудживара.
Шизука се върна след минути.
— Владетелят Ширакава посрещна с огромна неохота желанието ви да си тръгнете. Попита дали сте достатъчно добре, за да отидете при него.
— Къде е той?
— В стаята с изглед към градината. Помолих да ви донесат чай, изглеждате много бледа.
— Помогни ми да се облека — подкани я Каеде. Наистина се чувстваше зле и беше като замаяна. Чаят я посъживи. Аи се беше събудила, но си лежеше под завивките. С потъмнели от съня очи и порозовели страни миловидното й личице изглеждаше като кукленско.
— Каеде, какво има? Какво се е случило?
— Не ми е добре. Трябва да се прибера.
— Ще дойда с теб — Аи отмахна завивката си.
— По-добре остани с татко. И се извини от мое име на владетеля Фудживара — обзета от внезапен порив, Каеде коленичи и погали сестра си по косите. — Бъди моя заместница! — изрече тя умолително.