— Възнамерявах да сложа край на живота си — изрече тя бавно. — Но сега май вече няма смисъл…
— Така е — съгласи се той. — Стига да сте достатъчно силна.
— Длъжна сте да живеете заради детето! — възкликна настоятелно Шизука. — Никой няма да се интересува кой е бащата, ако притежавате достатъчно власт. Но трябва да действате незабавно. Кондо, свикай хората възможно най-скоро.
Каеде остави Шизука да я отведе в женските помещения, да я умие и да й помогне да се преоблече. Бе в потрес, но се вкопчи във вярата в собствената си сила. Баща й бе мъртъв, а тя бе оцеляла. Той неведнъж бе пожелавал смъртта си; нямаше да й е трудно да се престори, че доброволно е сложил край на живота си и го е сторил с достойнство. Помисли си с горчивина, че наистина бе проявявала уважение към неговия избор и бе бранила честта на името му. Нямаше обаче да се подчини на последната му заповед. Нямаше да убие себе си, нито да допусне смъртта на сестрите си.
Кондо бе свикал стражите, а до селото бяха пратени момчета, за да доведат мъжете от околните чифлици. В рамките на един час повечето от васалите на баща й вече бяха дошли. Жените бяха извадили траурните одежди, неотдавна прибрани след смъртта на майка й. Пратиха и за свещеник. Слънцето се издигна по-високо и взе да топи скрежа. Въздухът бе наситен с мирис на пушек и борови иглички. След като първият шок попремина, Каеде изпита чувство, което трудно можеше да си обясни — неистова потребност да обезпечи собствеността си, да осигури закрила на сестрите си и на домочадието, да се погрижи нищо от собствеността й да не бъде загубено или откраднато. Всеки от тези мъже би могъл да й отнеме имота и те не биха се поколебали, ако покажеше и най-малък признак на слабост. Бе видяла абсолютната безпощадност, скрита под привидното безгрижие на Шизука и ироничното излъчване на Кондо. Същата тази безпощадност бе спасила живота й и тя възнамеряваше да откликне по достоен начин, като се равняваше по нея.
Припомни си решимостта, която бе видяла в Араи, която караше хората да го следват и благодарение на която по-голямата част от Трите провинции понастоящем се намираха под неговото управление. Сега бе длъжна да прояви същата решимост. Араи щеше да се отнася с уважение към съюза им, но ако някой заемеше мястото й, дали щеше да се въздържа от война? Нямаше да позволи хората й да бъдат съсипани, нито сестрите й да бъдат отведени някъде като заложници.
Смъртта все още я зовеше, но този нов дух на непримиримост в нея нямаше да й позволи да откликне. „Аз наистина съм обсебена“, помисли си тя, докато излизаше на верандата, за да говори пред мъжете, събрани в градината. „Колко нищожен е броят им!“, възкликна тя мислено, припомняйки си числеността на хората под разпореждането на баща й в детството й. Десетима бяха хората на Араи, подбрани от Кондо; оставаха още двайсетина, които все още служеха на Ширакава. Познаваше ги поименно до един — откакто се бе прибрала, неизменно следваше решението си да опознае хората си и да научи по нещо за всекиго.
Шоджи бе пристигнал сред първите и се бе проснал пред тялото на баща й. По лицето му и досега личаха следи от сълзи. Той застана от дясната й страна, а Кондо — от лявата. Каеде констатира уважението, което Кондо проявяваше към по-възрастния мъж, и си даде сметка, че е престорено, както повечето от действията му. „Но той уби баща ми заради мен, помисли си тя. Сега заявява готовността си да ми служи. Каква ли ще бъде цената, която ще трябва да платя в замяна?“
Мъжете коленичиха пред нея със сведени глави, след което седнаха на пети, когато заговори:
— Владетелят Ширакава сложи край на живота си. Това бе негов избор и въпреки скръбта си съм длъжна да заявя своето уважение и почит към извършеното от него. Намерението на баща ми бе да ме направи своя наследница. С тази цел започна да ме обучава, все едно съм негов син. Решена съм да изпълня волята му — млъкна за момент. За втренчените в нея мъже излъчваше някаква дълбока сила, която озаряваше очите й и правеше гласа й неустоим. — Моля хората на моя баща да положат клетва за вярност към мен, така както са го сторили за него. Тъй като с владетеля Араи се намираме в съюз, очаквам онези, които му служат, да продължат да служат и на мен. В замяна ви предлагам защита и повишение. Планирам да укрепя Ширакава, а следващата година да поема земите, които са ми завещани в Маруяма. Баща ми ще бъде погребан утре.