Шоджи пръв коленичи пред нея. Последва го Кондо, макар че поведението му за пореден път я смути. „Той играе театър, помисли си тя. Васалната зависимост не означава нищо за него. Той е от Племето. Какви ли планове имат за мен? Може ли да им се доверя? Ако установя, че не мога да имам доверие в Шизука, какво ще правя?“
Сърцето й се сви, макар че никой от мъжете, които се редяха пред нея, не би могъл да се досети за безпокойството й. Тя приемаше клетвата им за вярност, като оглеждаше всеки един поотделно — чертите им, дрехите им, доспехите и оръжията им. Повечето бяха зле въоръжени — връзките на броните им бяха скъсани и оръфани, шлемовете им — напукани и осеяни с вдлъбнатини от удари, но всички имаха лъкове и мечове и доколкото й бе известно — коне.
Всички коленичиха пред нея, с изключение на двама. Единият, истински исполин, който се казваше Хирогава, й викна:
— Моите уважения към вас, господарке, но никога не съм служил на жена и вече съм твърде стар, за да започвам тепърва — поклони се превзето и се отправи към портата с наперена походка, която я вбеси.
Друг, по-дребен мъж, чието име бе Накао, го последва безмълвно, без дори да сведе глава.
Кондо отправи поглед към нея:
— Господарке Отори?
— Убий ги — нареди тя, знаейки, че трябва да бъде безпощадна, с ясното съзнание, че се налага да започне от този миг.
Той се оказа по-бърз, отколкото тя смяташе, че е възможно, и посече Накао, преди мъжът дори да разбере какво се случва. Хирогава се обърна при портата и извади меча си.
— Ти наруши клетвата си за вярност и трябва да умреш! — изкрещя му Кондо.
Исполинът се изсмя:
— Ти дори не си от Ширакава! Кой ще ти обърне внимание? — хвана меча си с две ръце, готов да атакува. Кондо рязко пристъпи напред, когато Хирогава нанесе удара си. Кондо го парира със собствения си меч, отклонявайки острието му с неочаквана сила и боравейки с оръжието си като с брадва. После с бързо движение обратно замахна към незащитения корем на Хирогава. Този път по-скоро като бръснач, отколкото като секира, мечът разсече плътта. Хирогава политна напред, Кондо отстъпи вдясно и мина зад него, а после извъртайки се, нанесе рязък удар отгоре, разпаряйки гърба му от раменете до кръста.
Без да погледне умиращия, Кондо се извърна към останалите и заяви:
— Служа на господарката Отори Каеде, наследница на Ширакава и Маруяма. Има ли още някой тук, който отказва да й служи вярно като мен?
Никой не помръдна. На Каеде й се стори, че върху лицето на Шоджи се изписа гняв, но той само стисна устни, без да каже нито дума.
Като признание за доскорошната им служба към баща й Каеде позволи на семействата на мъртвите да приберат телата и да ги погребат, но понеже двамата бяха проявили неподчинение към нея, нареди на Кондо да ги прокуди и да отнеме земите им в нейна полза.
— Това бе единственият начин — каза й Шизука. — Ако ги бяхте пощадили, щяха да причинят размирици или да се присъединят към враговете ви.
— А кои са ми враговете? — попита Каеде.
Беше късно вечерта. Двете се намираха в любимата стая на Каеде. Капаците бяха затворени, но мангалите с дървени въглища едва затопляха мразовития нощен въздух. Тя се загърна по-плътно с подплатените роби. Откъм главната стая долиташе припяването на свещеници, които стояха на бдение край тялото на баща й.
— Доведената дъщеря на владетелката Маруяма е омъжена за Нариаки — братовчед на владетеля Ийда. Двамата ще бъдат главните ви съперници в претенциите за имота.
— Но повечето от Сейшуу ненавиждат Тохан — отвърна Каеде. — Мисля, че ще ме приемат радушно. Аз съм законната наследница, в края на краищата най-близката кръвна родственица на господарката Маруяма…
— Никой не оспорва законното ви право — каза Шизука. — Но ще трябва да се сражавате, за да получите наследството си.
— Хората, с които разполагам, са тъй малобройни, а и доспехите и въоръжението им са в окаяно състояние — каза Каеде замислено. — Дори само за да задържа Ширакава, ще се нуждая от малка армия. Не мога да си позволя такава с наличните средства. Ще ми е нужно богатството на Маруяма. Когато траурът ми приключи, трябва да изпратиш някого при Сугита Харуки, главния васал на покойната господарка Наоми. Знаеш го — срещнахме го по време на пътуването до Цувано. Да се надяваме, че все още той управлява владението.