Майка й бе казала същото и на мен ми се щеше да можех да чуя повече, но Акио ми викна, че е мой ред да бутам колата. Видях ревността, изписана на лицето му, докато вървях към него. Разбирах отлично причините, които я пораждаха, както и враждебността му към мен. Той бе верен до фанатизъм на Племето, отгледан и възпитан в техните принципи и начин на живот. Нямаше как да не си давам сметка, че внезапната ми поява вероятно щеше да осуети редица негови амбиции и надежди. Но това, че разбирах антипатията му, не ми помагаше особено да я понасям, нито да го харесвам.
Не казах нищо, когато поех дръжките на колата от ръцете му. Той изтича напред, за да тръгне редом с Юки, и взе да й шепне, забравяйки, както често се случваше, че чувам всяка дума. Беше започнал да ме нарича „Кучето“ и тъй като в прякора имаше голяма доза истина, изборът се оказа подходящ. Както вече съм споменавал, аз се родея с кучетата, мога да чувам като тях и знам какво е да си безсловесен.
— Какво говореше на Кучето? — попита той Юки.
— Обучавах го, както всеки път — отвърна тя непринудено. — Има толкова много да учи.
Но онова, в което се оказа най-добра като учител, бе изкуството на любовта.
Наложеше ли се, както Юки, така и Кейко възприемаха ролята на проститутки на пътя. Така постъпваха мнозина от Племето — мъже и жени, — което по никакъв начин не се отразяваше върху мнението на останалите за тях. Беше просто поредната роля, в която се превъплъщаваха и после изоставяха.
Разбира се, клановете имаха твърде различни разбирания за девствеността на своите невести и за верността на своите съпруги. Мъжете можеха да правят каквото си поискат; от жените се очакваше да бъдат целомъдрени. Принципите, с които бях израсъл, се намираха някъде по средата — от Скритите се изискваше да бъдат чисти по отношение на физическото желание, но на практика те си прощаваха един на друг за грешките в това отношение, както и във всичко останало.
Четвъртата нощ спряхме в голямо село и отседнахме у едно богато семейство. Въпреки оскъдицата в цялата област вследствие на опустошителните бури те разполагаха с купища запаси и се оказаха щедри домакини. Търговецът ни предложи жени — от прислужниците на домакинството — и Акио и Казуо приеха. Аз смотолевих някакво извинение, което ми докара буря от подигравки. По-късно, когато момичетата дойдоха в стаята и легнаха с другите мъже, преместих завивките си на верандата и си постлах там, потръпвайки под крехките ледени остриета на звездите. Желанието, копнежът по Каеде и, честно казано, в този момент по която и да е жена не ми даваха мира. Вратата се плъзна встрани и едно от момичетата от домакинството, както си помислих в първия момент, излезе при мен на верандата. Щом затвори вратата зад гърба си, долових мириса й и познах стъпките й. Тя коленичи до мен. Беше Юки. Протегнах ръце и я притеглих към себе си. Поясът й вече бе развързан, робата — готова да открие тялото й. Спомням си чувството на безкрайна благодарност, която изпитах към нея. Тя разхлаби дрехите ми, улеснявайки ме… дори прекалено — бях твърде бърз. Тя ме сгълча за проявената нетърпеливост с обещанието да ме научи. И го стори.
На следващата сутрин Акио ме изгледа изпитателно:
— Промени ли решението си снощи?
Запитах се как бе разбрал, дали не ни бе чул през тънките прегради, или бе просто предположение.
— Едно от момичетата дойде при мен. Стори ми се неучтиво да го отблъсна — отвърнах.
Той изсумтя, без да задълбава повече, но наблюдаваше внимателно и мен, и Юки, макар че двамата не си казахме нито дума, все едно знаеше, че нещо между нас се е променило. Мислех за нея постоянно, като се люшках между въодушевлението и отчаянието — въодушевление, защото любовният акт с нея бе неописуемо прекрасен, и отчаяние, защото тя не бе Каеде и защото онова, което сторихме заедно, ме обвързваше още по-здраво с Племето.
Не можех да забравя думите на Кенджи на тръгване: „Добре е, че Юки ще бъде наоколо да те наглежда.“ Знаел е, че това ще се случи. Беше ли възможно да го е планирал заедно с нея, да й е дал указания? В такъв случай Акио е бил наясно, защото са му казали. Бях изпълнен със съмнения и нямах доверие на Юки, но това не ме спираше да ходя при нея всеки път, когато се откриеше такава възможност. А тя, толкова по-веща по тези въпроси, правеше необходимото, за да ми се случва често. И с всеки изминал ден ревността на Акио ставаше все по-явна.
И така, нашата малка дружина пристигна в Мацуе външно сплотена и сговорна, но всъщност раздирана от противоречиви страсти, които като истински членове на Племето ние криехме не само от външните, но и един от друг.