— Това може да е работа за Кучето — каза търговецът на Акио, който се бе присъединил към нас за чаша вино. Като всички останали, с изключение на Юки, той ме наричаше с прякора, който ми бе лепнал Акио.
Акио взе свитъка и плъзна поглед по информацията за окаяната история на Фурода.
— Позволил си е твърде много разходи…
— Иначе е свестен човек. Познаваме се от деца. Само че не мога все да му правя отстъпки.
— Чичо, ако не се разправиш с него, няма ли останалите да очакват за себе си същата снизходителност? — попита Акио.
— Това е бедата. В момента никой не се разплаща навреме. Всички си мислят, че ще им се размине както на Фурода — Госабуро въздъхна дълбоко и очичките му почти изчезнаха в диплите на месестото му лице. — Твърде съм мекушав. Това ми е проблемът. Братята ми все ми го натякват.
— Кучето е мекушав — каза Акио. — Но ние го обучаваме да се промени. Той може да се погрижи за Фурода вместо теб. Ще му бъде полезно.
— Ако го убиете, няма да може да си изплати дълга — рекох аз.
— Но всички останали ще побързат да го сторят — заяви Акио рязко.
— Често се оказва по-лесно да изискваш от мъртвец, отколкото от жив — добави извинително Госабуро.
Не познавах този безотговорен любител на удоволствията с широко сърце и пръсти и не исках да го убивам. Но го сторих. Няколко дни по-късно отидох посред нощ в къщата му, разположена в покрайнините на града, накарах кучетата да замлъкнат, станах невидим и се промъкнах покрай стражите. Къщата бе добре обезопасена с решетки, но аз го изчаках отвън при нужника. Бях наблюдавал дома и знаех, че призори винаги отива да се облекчи. Беше едър пълен мъж, който отдавна бе зарязал всякакви тренировки и бе прехвърлил тежката земеделска работа на синовете си. Беше се занемарил. Умря, без да издаде звук.
Когато охлабих гаротата, бе завалял дъжд. Керемидите на зидовете бяха хлъзгави. По това време на нощта мракът бе непрогледен. Дъждът наподобяваше суграшица. Върнах се в къщата на Кикута, сякаш онемял от мрака и студа, все едно бяха проникнали в мен и бяха оставили сянка върху душата ми.
Синовете на Фурода платиха дълговете му и Госабуро бе доволен от мен. Не допуснах никой да разбере до каква степен убийството ме бе разстроило, но следващото ми повлия още по-зле. Беше по заръка на фамилията Йошида. Твърдо решени да сложат край на размириците сред селяните преди зимата, те поставиха искане за премахването на предводителя им. Познавах човека, който бе набелязан за жертва, и знаех нивите му, макар че не ги бях разкрил пред никого. Сега казах на Госабуро и Акио къде може да бъде намерен сам всяка вечер, и те ме изпратиха да се срещна с него.
Той имаше ориз и сладки картофи, които бяха скрити в една пещера в страничния склон на планината, замаскирана с камъни и шубрак. Когато се приближих безшумно по склона, работеше в края на нивата. Бях го подценил — бе по-силен, отколкото предполагах, и взе да се отбранява с мотиката. Докато се биехме, качулката ми се смъкна и той видя лицето ми. Втренчи се в мен с изумление, примесено с ужас. В този миг използвах второто си аз, минах зад него и му прерязах гърлото, но преди това го чух как извика пред фалшивия ми образ:
— Господарю Шигеру!
Бях целият в кръв — негова и моя, замаян от удара, който не бях успял да избегна. Мотиката се бе плъзнала по скалпа ми и драскотината кървеше обилно. Думите му ме разстроиха дълбоко. Дали бе призовал духа на Шигеру, или ме бе взел за него заради приликата помежду ни? Искаше ми се да го попитам, но очите му се взираха с празен поглед в тъмнеещото небе. Бе издъхнал, безмълвен завинаги.
Станах невидим и вървях така почти до къщата на Кикута. За първи път използвах това свое умение толкова дълго и ако зависеше от мен, бих останал невидим завинаги. Не можех да забравя последните думи на мъжа, а после си спомних какво бе казал Шигеру преди толкова време в Хаги: „Никога не съм убивал невъоръжен човек, нито съм отнемал нечий живот за удоволствие.“
Владетелите от клана бяха изключително доволни. Смъртта на този мъж бе отнела душата на бунта. Селяните незабавно се смириха и станаха покорни. Много от тях щяха да умрат от глад още преди края на зимата. „Отличен резултат“, рече Госабуро.