Само че аз започнах да сънувам Шигеру всяка нощ. Влизаше в стаята и заставаше пред мен, сякаш току-що бе излязъл от реката. По тялото му се стичаше вода, примесена с кръв. Не казваше нищо, само ме гледаше втренчено, все едно ме чакаше, така както бе очаквал с търпението на чаплата да проговоря отново.
Постепенно взех да си давам сметка, че не бих могъл да понеса живота, който водех, но не знаех как да избягам от него. Имах договорка с Кикута, която вече не ми бе възможно да спазя. Бях сключил тази сделка, обладан от страст, без да очаквам, че ще преживея онази нощ, и без да разбирам себе си. Тогава мислех, че учителят Кикута, който сякаш ме познаваше, ще ми помогне да разреша дълбоките противоречия и раздвоения в природата ми, но той ме прати в Мацуе с Акио, където животът ми с Племето може би ме учеше как да ги прикривам, но не ми помагаше да ги разреша — те просто бяха запратени още по-дълбоко вътре в мен.
Потиснатостта ми се усили, когато Юки замина. Не ми спомена нито дума за това, просто един ден изчезна. Сутринта, докато тренирахме, чух гласа й, стъпките й. После чух как отиде до входната врата и тръгна, без да се сбогува с никого. Цял ден се ослушвах в очакване да се върне, но това не се случи. Опитах се да разбера къде е, питайки уж небрежно, но отговорите бяха уклончиви, а аз не исках да попитам открито Акио или Госабуро. Липсваше ми много, но, от друга страна, чувствах облекчение, че повече няма да ми се налага да се изправям пред въпроса, дали да спя с нея или не. Откакто ми бе казала за Каеде, всеки ден решавах, че повече няма да го правя, и всяка нощ вършех обратното.
Два дни по-късно, докато си мислех за нея по време на медитация в края на сутрешните упражнения, чух как една от прислужниците дойде до вратата и тихо повика Акио. Той отвори бавно очи и с изражение на ведро спокойствие, което винаги добиваше след медитация (и което, бях убеден, бе само привидно), стана и отиде до вратата.
— Господарят е тук — каза момичето. — Очаква ви.
— Ей, Куче — викна ми Акио.
Докато ставах, другите продължаваха да седят неподвижно, без да вдигат поглед. Акио ми кимна подканващо и аз го последвах в гостната на къщата, където Кикута Котаро пиеше чай с Госабуро.
Влязохме в стаята, коленичихме пред него и се поклонихме до пода.
— Изправи се — нареди той и няколко мига ме изучава безмълвно. После се обърна към Акио: — Имаше ли проблеми?
— Всъщност не — отвърна Акио, намеквайки за обратното.
— А отношението? Някакви оплаквания?
Акио бавно поклати глава.
— Но преди да заминете от Ямагата…?
Усетих как Котаро ми дава да разбера, че знае всичко за мен.
— Приключено е — отвърна Акио лаконично.
— Той ми беше от голяма полза — намеси се Госабуро.
— Радвам се да го чуя — рече Котаро сухо. Брат му се изправи и поднесе извиненията си — неотложните задължения, работата, която го принуждавала да се върне в магазина. Щом той си тръгна, учителят каза: — Снощи разговарях с Юки.
— Къде е тя?
— Няма значение. Но тя ми каза нещо, което малко ме обезпокои. Ние не знаехме, че Шигеру е отишъл в Мино специално за да те открие. Той е оставил Муто Кенджи с впечатлението, че срещата е била случайна — Котаро млъкна, но аз не казах нищо. Спомних си деня, в който Юки го бе установила, докато ме подстригваше. Беше сметнала, че е важна информация, достатъчно важна, за да я съобщи на учителя. Без съмнение му бе казала и всичко останало за мен. — Това ме кара да подозирам, че Шигеру е знаел повече за Племето, отколкото сме предполагали — рече Котаро. — Така ли е?
— Истина е, че знаеше кой съм — отвърнах. — Беше приятел с учителя Муто от години. Това е всичко, което ми е известно за връзката му с Племето.
— И никога не ти е казвал нищо повече?
— Не — излъгах. Всъщност Шигеру ми беше казал и друго през онази нощ, в която бяхме разговаряли в Цувано — че си е поставил за задача да научи каквото може за Племето, и че вероятно знае за тях повече от всеки друг непосветен. Не бях споделил тази информация с Кенджи и не виждах причина да я предоставя на Котаро. Шигеру беше мъртъв, понастоящем аз бях обвързан с Племето, но нямах никакво намерение да издавам тайните му. Опитах се да изглеждам и да звуча простодушно и рекох: — Юки ме попита същото. Какво значение има това сега?