— Господарю Араи, утре заминавам за Ширакава. Ще ви бъда признателна, ако ми дадете хора, които да ме съпроводят до вкъщи.
— Бих предпочел да останете на Изток — каза той бавно. — Но не за това исках да разговарям с вас… — той се взря в нея с присвити очи. — А за изчезването на Отори Такео. Можете ли да хвърлите светлина върху тази странна случка? Смятам, че съм доказал правото си на власт над областта, а и вече бях сключил съюз с осиновителя му Шигеру. Как може младият Отори да пренебрегне всичките си задължения към мен и към покойния си баща? Как може да прояви такова неподчинение и да замине? Къде е отишъл? Хората ми претърсват околността цял ден, чак до Ямагата. От него няма и следа.
— Нямам представа, къде е — отвърна тя.
— Бях уведомен, че е разговарял с вас вечерта, преди да замине…
— Да — отвърна тя просто.
— Би трябвало да ви е обяснил поне…
— Беше обвързан с други задължения — докато говореше, Каеде почувства, че я обзема тъга. — Не е имал намерение да ви засегне — всъщност не си спомняше Такео да бе споменавал Араи пред нея, но не го каза.
— Задължения към така нареченото Племе? — Араи полагаше усилия да овладее гнева си, който въпреки това избликна в гласа и в очите му. Той отмести леко глава и тя предположи, че е отправил поглед покрай нея към мястото, където Шизука бе коленичила в сумрака на верандата. — Какво знаете за тях?
— Твърде малко — отвърна Каеде. — С тяхна помощ господарят Такео се изкатери в крепостта Инуяма. Предполагам, че в това отношение всички ние сме им длъжници.
Произнасянето на името на Такео я накара да потръпне. Спомни си допира на тялото му в онзи момент, когато и двамата очакваха да умрат. Очите й потъмняха, чертите й се смекчиха. Това не убягна от погледа на Араи и — макар че не знаеше причината за промяната, — когато той заговори отново, тя долови в гласа му не само гняв, но и още нещо.
— Може да ви се уреди нов брак. В клана Отори има и други млади мъже, братовчеди на Шигеру. Ще проводя пратеници в Хаги…
— Все още жалея владетеля Шигеру — отвърна тя. — Рано е да обмислям брак с другиго. Ще си ида у дома и ще се съвзема от скръбта.
„Нима някой ще поиска да се ожени за мен, като знае с какво име се славя?, запита се тя и не можа да възпре следващата мисъл: Но Такео не умря.“ Предполагаше, че Араи ще се възпротиви на решението й, но той замълча за миг и после заяви съгласието си.
— Може би е най-добре да отидете при родителите си. Ще ви очаквам, когато се върна в Инуяма. Тогава ще обсъдим сватбата ви.
— Смятате ли да направите Инуяма своя столица?
— Да, възнамерявам да възстановя крепостта — на мъждукащата светлина лицето му бе застинало в размисъл. Каеде не каза нищо. Той продължи с рязък тон: — Но да се върнем на Племето. Не си давах сметка, колко силно е влиянието им… Да накарат Такео да се откаже от такъв брак, да изостави такова наследство и после да го скрият толкова успешно! Да ви кажа честно, нямах представа, с кого си имам работа — и за пореден път хвърли поглед към Шизука. „Той ще я убие, помисли си Каеде. Това не е просто гняв от неподчинението на Такео. Честолюбието му е жестоко уязвено. Сигурно подозира, че Шизука го е шпионирала от години.“ Питаше се какво бе станало с любовта и желанието помежду им. Нима се бяха стопили за една нощ? Нима годините на служене, доверие и отдаденост бяха загубили своя смисъл? — Ще се заема сериозно да ги проуча — продължи той, все едно говореше на себе си. — Сигурно има хора, които знаят, които ще проговорят. Не мога да позволя съществуването на подобна организация. Те ще подриват властта ми като бялата мравка, която разяжда дървото.
Каеде каза:
— Мисля, че тъкмо вие изпратихте Муто Шизука, за да ме пази. Дължа живота си на нейната и вашата закрила. И смятам, че ви останах вярна в имението на Ногучи. Между нас съществува силна връзка. За когото и да се омъжа, той ще положи клетва за вярност към вас. Шизука ще продължи да ми служи и ще дойде с мен в дома на родителите ми.
Той се взря в нея, а тя за пореден път срещна погледа му с леден взор.
— Изминаха близо тринайсет месеца, откакто убих човек заради вас — каза Араи. — Тогава бяхте още почти дете. Променили сте се…
— Бях принудена да порасна — отвърна Каеде. Направи усилие да не мисли за единствената, взета назаем роба, с която разполагаше, за това, че в момента не притежаваше нищо. „Аз съм наследница на огромно владение“, каза си тя. И продължи да го гледа право в очите, докато накрая той с неохота кимна.