— Утре си тръгваме — отвърна Акио. — Само трябва да прибере нещо от предишния си дом.
— От къщата на владетеля Шигеру? Това е лудост. Ще го хванат.
— Едва ли. Той е много талантлив — стори ми се, че долових присмех зад привидната похвала, и го възприех като поредния знак, че възнамерява да ме убие.
Юзуру издаде напред долната си устна:
— Дори и маймуните падат от дърветата. Какво може да е толкова важно?
— Предполагаме, че Отори е водил подробен архив за дейностите на Племето.
— Шигеру? Земеделеца? Изключено!
Акио впери в него стоманен поглед.
— Защо смяташ така?
— Всеки го знае… Шигеру беше добър човек. Беше всеобщ любимец. Смъртта му беше ужасна трагедия. Но умря, защото… — Юзуру замига яростно и ми хвърли извинителен поглед. — Беше прекалено доверчив. Почти до наивност. Никога не е бил съзаклятник. Не знаеше нищо за Племето.
— Ние пък имаме основания да мислим другояче — рече Акио. — До утре призори вече ще знаем кой е прав.
— Ще ходите там довечера?
— Трябва да се върнем в Мацуе преди снеговете.
— Тази година се очакват рано. Може би още преди празниците — в гласа на Юзуру прозвуча облекчение, че говори за нещо тъй обикновено, като времето. — По всичко личи, че ни предстои дълга и тежка зима. А ако пролетта ще ни носи война, хич да не идва.
Вътре в малката тъмна стая вече бе ужасно студено. Това бе третото подобно помещение, в което щях да бъда скрит. Юзуру лично ни донесе храна, вече изстиващ чай и вино. Акио пи вино, но аз не, тъй като знаех, че трябва да остана с изострени сетива. Седяхме мълчаливо, докато настана нощ.
Пивоварната около нас потъна в тишина, макар че миризмата не намаля. Вслушвах се в звуците на града, които познавах толкова добре. Имах чувството, че мога да посоча точно от коя улица, от коя къща идват. Това съзнание за близка и позната атмосфера ми подейства успокоително и поразсея потиснатостта ми. Прозвуча камбаната на Дайшоин — най-близкия храм — за вечерните молитви. Представих си избледнялата от времето постройка, тъмната зеленина на гората околовръст, каменните фенери при гробовете на владетелите Отори и на васалите им. Изпаднах в нещо като сън наяве, в който крачех между тях.
После отново ми се яви Шигеру, който сякаш изплува от плътна бяла мъгла; беше подгизнал от вода и кръв, черните му очи пламтяха, а в тях се четеше недвусмислено послание за мен. Стреснах се и се събудих, треперейки от студ.
Акио каза:
— Пий малко вино, ще ти отпусне нервите.
Поклатих глава, станах и направих упражненията на Племето за раздвижване, докато се посгрях. После седнах и се отдадох на медитация, опитвайки се да запазя топлината, да се съсредоточа върху предстоящата нощна задача, да събера всичките си сили, вече със знанието, как да постигна онова, което някога вършех по инстинкт.
Откъм Дайшоин се разнесе нов камбанен звън. Полунощ.
Чух приближаването на Юзуру, а после и отварянето на вратата. Той ни направи знак и ни преведе през къщата до външните порти. Там предупреди стражите и ние се прехвърлихме през зида. Едно от кучетата излая, но рязък удар го накара да млъкне.
Беше тъмно като в рог, въздухът бе мразовит, откъм морето духаше студен вятър. В подобна противна нощ улиците бяха пусти. Отидохме мълчаливо до брега на реката и поехме на югоизток към двореца, където двете реки се сливаха. Рибният яз, където често бях преминавал от другата страна, лежеше открит след отлива. Точно под него се падаше къщата на Шигеру. На отсамния бряг бяха вързани рибарски лодки. Често прекосявахме реката с тях към земите му на отсрещната страна, към оризовите ниви и чифлици, където се опитваше да ми обяснява за земеделие, напояване и култури. Лодки бяха превозвали дървен материал за чайната и за славеевия под, нагазили дълбоко във водата, натежали от сладко ухаещите дъски, току-що нарязани от прясно отсечените дървета в гората отвъд стопанствата. Тази нощ мракът бе тъй гъст, че скриваше дори планинския склон, където бяха расли дървета.
Клекнахме край тесния път и се втренчихме в къщата. Не се виждаха светлини освен мъждукането от мангала в помещението за пазачите при входа. Чувах тежкото дишане на хора и кучета, потънали в дълбок сън. Мина ми мисълта, че едва ли щяха да спят така, ако Шигеру беше жив. Хвана ме яд заради него, че и заради самия мен.