— Добре. Ще ви дам хора да ви придружат до Ширакава. Можете да вземете с вас и Муто Шизука.
— Владетелю Араи — едва тогава тя сведе очи и се поклони.
Араи извика Нива, за да му даде нареждания за следния ден, и Каеде му пожела лека нощ, като говореше с подчертано уважение. Беше удовлетворена от поведението си по време на срещата; сега можеше да си позволи да си даде вид, че уж цялата власт е в ръцете му.
Тя се върна в женските помещения заедно с Шизука; и двете мълчаха. Възрастната жена вече бе приготвила постелите им; сега им донесе нощни роби, след което помогна на Шизука да съблече Каеде. Накрая, след като им пожела лека нощ, се прибра в съседната стая.
Шизука бе пребледняла и по-хрисима от всякога. Докосна ръката на Каеде и прошепна:
— Благодаря ви.
Двете вече лежаха под памучните завивки, докато над главите им бръмчаха комари, а около лампите пърхаха пеперуди. Усещайки до себе си скованото тяло на Шизука, Каеде осъзна, че жената се бореше с мъката си, но при все това не плачеше. Протегна ръка, прегърна я и безмълвно я притегли към себе си. Изпитваше същата неутешима скръб, но и в нейните очи нямаше сълзи. Нямаше да позволи нищо да отслаби мощта, която оживяваше в нея.
Втора глава
На следното утро за двете жени бяха подготвени паланкини и подобаващ ескорт. Поеха на път при изгрев-слънце. Помнейки съвета на своята родственица владетелката Маруяма, Каеде се качи предпазливо в паланкина, все едно бе крехка и безпомощна като повечето жени, но се погрижи да доведат от конюшнята коня на Такео и след като потеглиха, тутакси дръпна преградите от восъчна хартия, за да може да гледа навън.
С мъка понасяше клатушкането и нищо не предотвратяваше засилващото се усещане, че й призлява. При първото спиране за почивка в Ямагата вече бе тъй замаяна, че едва пристъпваше. Дори видът на храна й бе непоносим, а щом пийна малко чай, тутакси го повърна. Слабостта на тялото й я вбеси, тъй като осезателно подронваше чувството за мощ, което наскоро бе открила у себе си. Шизука я отведе в една малка стая в странноприемницата, наплиска лицето й със студена вода и я накара да легне за малко. Неразположението отмина тъй бързо, както се бе появило, и тя успя да пийне малко бульон от червен боб и купичка чай.
Но само при вида на черния паланкин й призля отново.
— Доведете ми коня — нареди тя. — Ще яздя.
Конярят я повдигна, за да се качи на гърба на Раку, а Шизука чевръсто се метна зад нея. И така, през останалата част на утринта двете яздиха почти без да си говорят, всяка вглъбена в собствените си мисли, но черпейки утеха от близостта на другата.
След като излязоха от Ямагата, пътят взе да става все по-стръмен. На места бяха оформени стъпала от големи плоски камъни. Вече личаха признаците на настъпващата есен, макар че небето бе ясносиньо, а въздухът — топъл. Буковете, смрадликата и кленовете бяха почнали да се кичат със златисти и яркочервени премени. Високо над тях прелитаха низ след низ диви гъски. Конят вървеше предпазливо, с приведена глава, сякаш внимателно избираше пътя си нагоре по стъпалата. Мъжете бяха неспокойни и нащрек. След падането на Ийда и на клана Тохан от власт околността бе пълна със загубили господарите си воини от всякакъв ранг, които предпочитаха да станат разбойници, вместо да полагат клетва за вярност пред другиго.
Когато спряха при малка хижа на върха на прохода, току-що бе превалило пладне. Отведоха конете, за да ги нахранят и напоят, мъжете се настаниха на сянка под дърветата около кладенеца, а една възрастна жена опъна дюшеци в стаята върху застлания с рогозки под, за да може Каеде да отдъхне час-два.
Благодарна, че може да опъне тяло, Каеде легна. В помещението цареше зеленикав сумрак. Огромни кедрови дървета закриваха по-голямата част от гледката. Долавяше хладното ромолене на потока и гласове — тихия говор на мъжете, случаен приглушен смях, бъбренето на Шизука с някого в кухнята. Първоначално гласът на приятелката й бе ведър и закачлив и Каеде се зарадва, че почва да се съвзема, но после изведнъж се сниши, а и човекът, с когото разговаряше, й отвърна по същия начин. Каеде вече не чуваше и дума от онова, което си казваха. След известно време разговорът секна. Шизука влезе тихо в стаята и легна до Каеде.
— С кого разговаряше? — Каеде обърна глава, така че да може да шепне право в ухото на Каеде.
— Един мой братовчед, който работи тук…