Беше най-грамадният човек, когото бях виждал, вече разперил ръце, за да ни сграбчи. Една огромна длан и един дървен чукан, заради който се отказах да го нараня повече. Оставих образа си на пътеката, промъкнах се зад него и му викнах да се обърне, стиснал ножа така, че да види добре острието, което заплашваше да пререже гърлото му.
Джо-Ан изкрещя:
— Аз съм, глупако! Джо-Ан!
Мъжът до огъня се изсмя гръмогласно и другите въглищари тутакси дотърчаха.
— Не го наранявайте, господарю! — викнаха ми те. — Той не иска да ви причини зло. Просто го изненадахте, нищо повече.
Великанът бе отпуснал рамене и стоеше с единствената си ръка, протегната в жест на покорство.
— Ням е — обясни ми Джо-Ан. — Но и с една ръка е силен като два вола, освен това е добър работник.
Въглищарите бяха явно разтревожени, че ще накажа един от най-ценните им хора. Хвърлиха се в нозете ми, умолявайки ме за милост. Казах им да станат и да си обуздаят великана.
— Можех да го убия!
Всички станаха, приветстваха ни с добре дошли, потупаха Джо-Ан по рамото, поклониха ми се отново и ме накараха да седна до огъня. Един от тях ми сипа чай от котлето. Нямах представа, от какво бе направен; имаше странен и трудноопределим вкус, но беше горещ. Джо-Ан ги отведе настрани и като шепнеха, събрали глави, проведоха разговор, от който чувах всяка дума.
Джо-Ан им каза кой съм, което предизвика сподавени възклицания и нови поклони, а после им обясни, че трябва да стигна до Тераяма по възможно най-бързия начин. Възникнаха кратки препирни относно най-безопасния път и това, дали да тръгна незабавно, или да изчакам утрото, след което всички се върнаха при огъня, седнаха в кръг и се втренчиха в мен с блеснали очи върху тъмните им от сажди лица. Бяха с оскъдно облекло, при все това сякаш не забелязваха студа. Говореха като група, и изглежда, се изживяваха като едно цяло. Помислих си, че тук, в гората, са принудени да спазват свои собствени правила и да живеят като диваци, почти като животни.
— Никога не са разговаряли с владетел — каза Джо-Ан. — Единият попита дали не сте самият Йошицуне9, завърнал се от Голямата земя. Казах им, че макар и да бродите из планините като него и да ви преследват всички, вие ще станете даже още по-голям герой, защото той се е провалил, а на вас Бог ви е обещал успех.
— Господарят ще ни позволява ли да режем дървета, където поискаме? — попита един от по-възрастните. Те не разговаряха с мен пряко, а отправяха всичките си реплики към Джо-Ан. — Има много места в горите, където вече не ни пускат. Ако отсечем дърво там… — с изразителен жест той показа как прерязва собственото си гърло.
— Глава за дърво, ръка за клон — обади се друг. Пресегна се към великана и вдигна осакатената му ръка. Мястото при китката, където бе отсечена, бе зараснало и сега бе покрито със сбръчкан синкав белег, а там, където бе обгорена, се виждаха сивкави следи, плъзнали нагоре по кожата. — Служители на клана Тохан му сториха това преди няколко години. Той не разбираше, но въпреки това му отрязаха ръката.
Великанът я протегна към мен кимайки, а на лицето му бяха изписани недоумение и мъка.
Знаех, че кланът Отори също имат закони, които предотвратяват безразборното сечене на дървета с цел съхранение на горите, но не смятах, че налагат такива жестоки наказания. Запитах се какъв е смисълът да се осакати така един човек — нима човешкият живот наистина струваше по-малко от живота на дървото?
— Владетелят Отори ще си върне всички тези земи — рече Джо-Ан. — Той ще управлява от море до море. Ще донесе справедливост.
Те се поклониха отново, заклеха се да ми служат и аз обещах да сторя каквото мога за тях, когато денят настъпи. После ни нахраниха… с месо — малки птички, които бяха уловили, и заек. Толкова рядко вкусвах месо, че не можех да си спомня кога за последен път бях ял, ако не се смяташе пилето със задушени зеленчуци при борците. Онова месо обаче беше благо в сравнение със заека. Бяха го хванали преди седмица и го бяха запазили за последната си нощ в планината, заравяйки го в земята, за да не го види някой служител на клана, ако дойдеше да дебне из лагера. Имаше вкус на пръст и кръв.
9
Един от най-големите герои в японския фолклор със затрогваща трагична съдба, пресъздадена в множество литературни и драматургични произведения. — Б.пр.