Выбрать главу

— Явно имаш братовчеди навсякъде.

— Така е с Племето.

За момент Каеде остана безмълвна. После попита:

— Другите хора не подозират ли каква си, и не искат ли… — млъкна.

— Какво?

— Да се отърват от теб.

Шизука се засмя:

— Никой не смее. Разполагаме с безброй повече начини да се отървем от тях. А и никой не знае нищо за нас със сигурност. Остават си само с подозренията. Сигурно сте забелязали, че и чичо ми Кенджи, и аз можем да се появяваме предрешени по най-различен начин, да не говорим, че владеем и какви ли не други изкуства…

— Ще ми разкажеш ли повече за тях? — Каеде бе очарована от този свят в сенките на реалността, която тя познаваше.

— Да, но не всичко. По-късно, когато няма да има опасност да ни чуят — отвън прозвуча рязък грак на гарван. Шизука каза: — Научих от братовчед си две неща. Едното е, че Такео не е напуснал Ямагата. Араи е пратил отряди за издирване и стражи на междуградския път. Ще продължат да го крият в града — гарванът се обади отново: „Га! Га!“ — А второто е, че на пътя може да стане произшествие…

— Какво произшествие? — сепна се Каеде.

— С мен. Изглежда, Араи наистина държи да ме премахне, но иска да изглежда като злополука, нападение на разбойници или нещо подобно. Не може да допусне да остана жива, но и не желае да ви засегне открито.

— Трябва да заминеш — гласът на Каеде се извиси от напрежение. — Докато си с мен, той знае къде да те открие.

— Шшт! — спря я Шизука. — Само ви предупреждавам, за да не сторите някоя глупост.

— Какво би било глупост?

— Да използвате кинжала си в опит да ме зашитите.

— Бих го сторила — каза Каеде.

— Знам. Но трябва да пазите в тайна смелостта си и тези свои умения. С нас пътува човек, който ще ме закриля. Може и да са повече от един. Оставете те да се бият…

— Кои са?

— Ако моята господарка се досети, ще й дам подарък! — каза Шизука закачливо.

— Какво стана с разбитото ти сърце? — попита Каеде с любопитство.

— Слепих го с гняв — отвърна Шизука. После добави сериозно: — Може никога повече да не обичам тъй силно. Но не съм сторила нищо срамно. Не съм прибягвала до безчестие. По-рано бях обвързана с него, бях му заложница. Като ме откъсна от себе си, той ми върна свободата.

— Трябва да ме оставиш, да заминеш… — каза Каеде отново.

— Как бих могла? Точно сега? Нуждаете се от мен повече от всякога…

Каеде лежеше неподвижна:

— Защо?

— Господарке, трябва да го знаете. Кървенето ви закъснява, чертите ви са станали по-меки, а косите — по-гъсти. Онова прилошаване, последвано от силен глад… — гласът на Шизука бе тих, изпълнен със състрадание.

Сърцето на Каеде заби учестено. Истината бе очевидна, но тя сякаш нарочно отказваше да я осъзнае.

— Какво ще правя?

— Чие дете е? Да не е на Ийда?

— Убих Ийда, преди да ме е насилил. Ако е истина, че има дете, може да е само на Такео.

— На Такео? Че кога? — прошепна Шизука.

— Нощта, в която Ийда умря. Такео дойде в стаята ми. И двамата очаквахме смъртта си.

Шизука въздъхна.

— Младежът трябва да е бил обладан от лудост…

— Не е лудост. Вълшебство може би — каза Каеде. — Откакто се срещнахме в Цувано, все едно и двамата сме омагьосани.

— Е, отчасти вината за това е моя и на чичо. Изобщо не биваше да ви запознаваме.

— Няма такова нещо, което вие или който е да е друг би могъл да стори, за да предотврати срещата ни — възрази Каеде. В гърдите й запърха неволна радост.

— Ако беше дете на Ийда, щях да зная какво да сторя — каза Шизука. — Не бих се поколебала. Има какво да ти дам, и ще се отървеш от него. Но детето на Такео е моя рода, моя собствена кръв!

Каеде не каза нищо. „Детето може да наследи способностите на Такео, помисли си тя. Онези способности, които го правят толкова ценен. Всички искат да го използват за някаква собствена цел. Но аз го обичам заради самия него. И никога няма да посегна на детето му. Нито ще разреша на Племето да ми го отнеме. Но дали Шизука ще се опита? Би ли ме предала по този начин?“

Тя остана безмълвна тъй дълго, че Шизука се надигна да види дали не е заспала. Но очите на Каеде бяха широко отворени, втренчени в зелената светлина отвъд прага.

— Колко време ще трае това неразположение? — попита.

— Не дълго. А и вие няма да се показвате през следващите три-четири месеца.