Обадих се глухо:
— Детето е било мое… Тя трябваше да бъде моя съпруга… И ще стане.
Но когато чух собствените си думи, предателството ми към Каеде сякаш стана още по-голямо. Дали някога щеше да ми прости?
— Така предположих и аз — каза той. — Но кога? Какво си възнамерявал? Жена от нейния ранг и фамилия?
— Мислехме за смъртта. Случи се в нощта, в която Инуяма падна. Не искахме да умрем без… — не бях способен да довърша.
След малко Макото продължи:
— Не можех да намеря покой. Страстта ми ме бе запратила обратно в света на страданието, от който си мислех, че мога да избягам. Чувствах, че бях причинил непоправимо зло на друго живо същество, макар и само жена, но в същото време някаква обладана от ревност част от мен искаше тя да умре, защото знаех, че ти я обичаш, вероятно тя теб също. Виждаш, че не крия нищо. Трябва да ти разкажа най-лошото за себе си…
— Аз съм последният, който би те осъдил. Собственото ми поведение доведе до далеч по-жестоки последици.
— Но ти принадлежиш към този свят, Такео, ти живееш в него. А аз исках да бъда различен… Върнах се в Тераяма и помолих игумена за разрешение да се оттегля в тази малка колиба, където да се посветя на Просветления чрез свирене на флейта, макар че отдавна вече не се надявам да бъда дарен с върховната милост на Бога, защото изобщо не съм достоен за нея.
— Ние всички живеем в този свят. Къде другаде да живеем? — докато говорех, сякаш чувах гласа на Шигеру: „Както реката е винаги на прага, така и светът е винаги отвън. И ние трябва да живеем в него.“
Макото бе вперил поглед в мен с внезапно разведрено лице и светнали очи.
— Това ли е посланието, което трябва да чуя? Затова ли си пратен при мен?
— Приятелю, та аз не съм наясно с плановете за собствения си живот! Как бих могъл да проумея твоите? Но това бе едно от първите неща, които научих от Шигеру. Трябва да живеем в света.
— Тогава нека го приемем като негов завет — промълви Макото и видях как жизнеността му взе да се възвръща. Той сякаш се бе примирил със смъртта, но сега пред очите ми се връщаше към живота. — И ти възнамеряваш да изпълниш желанията му?
— Ичиро ми каза, че трябва да отмъстя на чичовците му и да предявя претенции за наследството си. Това и смятам да сторя. Но как ще го постигна, нямам представа. Освен това трябва да се оженя за госпожица Ширакава. Това също бе желание на Шигеру.
— Владетелят Фудживара я иска за съпруга — каза предпазливо Макото.
Щеше ми се да подмина репликата му. Не можех да повярвам, че Каеде би се омъжила за някой друг. Последните й думи към мен бяха: „Никога няма да обичам друг освен теб.“ А преди това бе казала: „В безопасност съм единствено с теб.“ Знаех с каква репутация се бе сдобила — че всеки мъж, който я докосне, умира. Аз бях споделил ложето й и бях оцелял. Бях я дарил с дете. И я бях изоставил. Едва не се бе споминала и бе загубила детето ни… дали някога щеше да ми прости?
Макото продължи:
— Всъщност Фудживара проявява предпочитание към мъже. Но, изглежда, е бил обсебен от господарката Ширакава. Предлага й брак само формално, за да й предостави закрила. Вероятно не е безразличен и към наследството й. Имотното състояние на фамилията Ширакава е окаяно, но пък остава Маруяма… — след като пак не казах нищо, той промърмори: — Той е колекционер. Тя ще стане част от неговите притежания. Колекцията му никога не е била достъпна за обществото. Показват я само на отбран кръг приятели…
— Това не може да й се случи!
— Какъв й е изборът? Пак има късмет, че не е напълно опозорена. Фактът, че е преживяла смъртта на толкова мъже, които са били свързани с нея, си е достатъчен срам. Но в нея има и нещо… неестествено. Разправят, че когато двама от васалите на баща й отказали да й служат, тя наредила да бъдат наказани със смърт. Четяла и пишела като мъж. И очевидно събира армия, за да може през пролетта да предяви претенции за земите на Маруяма.
— Може би тя самата ще си е закрила — рекох.
— Една жена? — възкликна Макото презрително. — Невъзможно.
Усетих как сърцето ми се изпълва с възхищение към Каеде. Какъв съюзник щеше да излезе от нея! Сключехме ли брак, щяхме да владеем половината територия на Сейшуу. Маруяма щеше да ми предостави всички необходими средства, за да се изправя срещу владетелите Отори. След като се справех с тях единствено доскорошната сърцевина в провинцията на Тохан и понастоящем собственост на Араи щеше да попречи на земите ни да се разпрострат на три морета, както гласеше пророчеството.