След като снегът бе започнал, всичко трябваше да почака до пролетта. Бях изтощен, при все това изгарях от нетърпение. Изпитвах ужас, че преди да я видя отново, Каеде можеше да вземе решение, чиито последствия щяха да бъдат необратими.
— Каза, че ще дойдеш с мен в храма?
Макото кимна:
— Тръгваме призори.
— Но ако не бях се натъкнал на тебе, щеше да останеш тук цяла зима?
— Не си правя илюзии. Вероятно щях да издъхна в колибата. Може би си спасил живота ми.
Разговаряхме до късно през нощта. Той говореше така, все едно присъствието на друго човешко същество бе отприщило натрупаното през седмиците мълчание. Разказа ми за себе си. Оказа се четири години по-голям от мен. Бе роден в семейство на воин с нисък ранг и бе служил на клана Отори до битката при Яегахара, но след поражението бил принуден да се закълне във вярност на Тохан. Бил възпитан като воин, макар че бил петият син в това голямо семейство, което прогресивно обеднявало. От най-ранна възраст бил насърчаван в любовта си към учението и в интереса си към религията и когато семейството почнало да запада, едва единайсетгодишен бил изпратен в Тераяма. Брат му, по това време на тринайсет, също бил гласен за послушник, но след първата си зима в храма избягал и повече никой не бил чул за него. Най-големият брат бил убит при Яегахара, а скоро след това починал и баща им. Двете му сестри се омъжили за воини от клана Тохан, но от години нямал вести от тях. Майка му и досега живеела в стопанството на фамилията, също както едно време, заедно с двамата му оцелели братя и техните семейства. Те вече почти не се смятали за част от класата на воините. Виждал се с майка си един-два пъти годишно.
Разговаряхме непринудено, като стари приятели, и аз си спомних колко бях копнял за такъв другар, докато бях на път с Акио. Малко по-възрастен и значително по-добре образован от мен, Макото притежаваше тежест и ум, твърде различни от моята безразсъдна природа. При все това, както щях да установя по-късно, освен че беше монах и учен, той притежаваше смелостта и силата на истински воин.
Макото продължи с разказа си, описвайки ми ужаса и безчинствата, връхлетели Ямагата и Тераяма след смъртта на Шигеру.
— Бяхме въоръжени и готови за бунт. От известно време Ийда отправяше заплахи, че ще унищожи храма ни, осъзнавайки, че с всяка изминала година ставаме по-богати и могъщи. Даваше си сметка за силното негодувание, породено от това, че бяхме принудени да се подчиняваме на Тохан, и разчиташе да потуши всеки възможен бунт още в зародиш. Ти видя какво бе отношението на хората към Шигеру. Смъртта му предизвика у тях чувство за непреодолима загуба и безутешност. Никога не бях виждал подобно нещо. Бунтовете в града, от които Тохан се страхуваха, докато Шигеру бе жив, се разразиха с още по-голяма сила при вестта за смъртта му. Избухна спонтанно въстание — бивши воини на клана Отори, граждани, въоръжени с колове, дори селяни с коси и камъни поеха към крепостта. Бяхме готови да се присъединим към атаката, когато пристигна вестта за смъртта на Ийда и за победата на Араи при Инуяма. Силите на Тохан се оттеглиха към Кушимото, а ние се втурнахме да ги преследваме. Срещнахме те на пътя с главата на Ийда. Историята за това, как си избавил владетеля Шигеру, бе почнала да се разпространява и хората гадаеха кой е човекът, когото бяха нарекли Ангела на Ямагата — той въздъхна и раздуха последния тлеещ въглен. Лампата отдавна бе угаснала. — Когато се върнахме в Тераяма, ти изобщо не изглеждаше като герой. Не бях виждал човек, тъй покрусен и съсипан от скръб, при това принуден да вземе смазващи решения. Беше ме заинтригувал още при запознанството ни, но тогава ми се стори странен… надарен може би, но слаб; острият ти слух изглеждаше неестествен, като на животно. По принцип смятам, че умея да преценявам хората. Бях изненадан, когато игуменът те покани да дойдеш отново, и озадачен от доверието, което Шигеру имаше в теб. Осъзнах, че не си такъв, какъвто изглеждаш, дадох си сметка за смелостта, която вероятно притежаваш, и съзрях силата на емоциите ти. Влюбих се в теб. Както споменах, не ми се беше случвало. Казах ти, че не възнамерявах да ти обясня защо, но сега се налага — след миг добави: — Повече няма да говоря за това.