— Ти си наясно с тези неща. Каза, че имаш двама синове?
— Да, децата на Араи.
— Къде са те?
— При моите баба и дядо. Но той не знае.
— Не ги ли е признал?
— Интересуваше се от тях, докато се ожени и се сдоби със син от законната си съпруга — отвърна Шизука. — После, тъй като синовете ми са по-големи, започна да гледа на тях като заплаха за своя наследник. Аз разбрах какво си мисли, и ги отведох в едно тайно селце на клана Муто. Не бива никога да разбира къде са.
Въпреки горещината Каеде потръпна.
— Смяташ, че ще им стори зло?
— Няма да е първият владетел или воин, постъпил по този начин — отвърна Шизука с горчивина.
— Аз пък се страхувам от баща си — призна Каеде. — Какво ли ще ми стори?
Шизука прошепна:
— Представете си, че господарят Шигеру, опасявайки се от предателство от страна на Ийда, е настоял за тайно сключване на брак в Тераяма в деня, когато посетихме храма. Вашата родственица — владетелката Маруяма — и компаньонката й Сачие са били свидетелки, но и двете не са оцелели.
— Не мога да излъжа света по този начин — започна Каеде.
Шизука й даде знак да замълчи.
— Не е нужно да казвате каквото и да било. Всичко е било тайна. Вие следвате желанията на покойния си съпруг. Ще се погрижа да се разчуе, все едно по невнимание. Ще видите как тези хора не могат да пазят тайни помежду си.
— А документи, доказателства?
— Загубили са се при падането на Инуяма заедно с всичко останало. Детето ще бъде на Шигеру. Ако е момче, ще бъде наследник на Отори.
— Твърде далечно бъдеще, за да го мисля отсега — възкликна припряно Каеде. — Не предизвиквай съдбата — в съзнанието й изникна мисълта за истинското неродено дете на Шигеру — онова, с което владетелката Маруяма бе издъхнала във водите на реката край Инуяма. Тя мислено отправи молитва духът му да не е ревнив, помоли се и нейното собствено дете да оцелее.
До края на седмицата пристъпите на прилошаване стихнаха. Гърдите й наедряха, зърната й набъбнаха и тя внезапно взе да изпитва неистов глад по никое време, но иначе се чувстваше добре, даже по-добре от когато и да било. Сетивата й се изостриха, все едно детето делеше с нея своите дарби. Тя отбеляза с удивление как тайната информация на Шизука се бе разпространила сред мъжете, когато един по един те започнаха да я наричат „господарката Отори“ с приглушени гласове и извърнати очи. Преструването я караше да се чувства неловко, но тя го прие, тъй като не знаеше какво друго да стори.
Изучаваше мъжете внимателно, опитвайки се да различи кой е членът на Племето, който щеше да закриля Шизука в нужния момент. Шизука бе възвърнала веселостта си и се шегуваше с всички еднакво, а те откликваха с различни чувства — от възхита до нескрито желание, но никой от тях не проявяваше особена бдителност.
Тъй като твърде рядко поглеждаха Каеде в лицето, те биха се изненадали колко добре ги бе опознала. Вече можеше да различава в мрака всеки един от тях само по походката или по гласа, понякога дори единствено по миризмата. Даже ги бе кръстила — Белега, Кривогледия, Мълчаливеца, Дългоръкия.
Дългоръкия миришеше на пикантното масло, което мъжете използваха да си подправят ориза, имаше нисък глас и говореше грубовато. Дразнеха я пълната му безочливост и непрестанната ирония, с която се отнасяше към всичко. Беше със среден ръст и телосложение, с високо чело и леко изпъкнали очи, тъй черни, че все едно нямаха зеници. Имаше навика да ги извърта нагоре, да отмята назад глава и да души. Ръцете му бяха необичайно дълги, а дланите — грамадни. „Ако някой възнамерява да убие жена, това ще е той“, мислеше си Каеде.
На втората седмица внезапна буря ги задържа в малко селце. Принудена от дъжда да стои в тясната неудобна стая, Каеде бе неспокойна. Терзаеше я мисълта за майка й. Потърсеше ли образа й в съзнанието си, срещаше единствено мрак. Опита се да си спомни лицето й, но не успя. Не можа да си представи и как изглеждат сестрите й. Най-малката би трябвало да е почти на девет. В случай че майка й бе починала, както се опасяваше, неин дълг бе да я замести, да бъде като майка на сестрите си, да поддържа домакинството — да надзирава готвенето, чистенето, тъкането и шева, все домакински дейности, които жените вършеха през цялата година, обучавани на тях от майките, лелите и бабите им още от малки момичета. Тя не умееше нищо. Като заложница я бяха пренебрегвали в семейството на Ногучи. Бяха я научили на толкова малко; единственото, което знаеше, бе как да оцелява сама в крепостта, докато тичаше наоколо като слугиня, прислужвайки на въоръжените мъже. Е, щеше да й се наложи да усвои тези практически умения. Детето бе събудило у нея нови чувства и инстинкти… нуждата да се грижи за своите. Мислеше си за васалите на рода Ширакава, за мъже като Шоджи Кийоши и Амано Тензо, които бяха съпровождали баща й по време на посещението му в имението на Ногучи; за прислужниците в къщата, като Аяме, която й липсваше почти колкото майка й, откакто я бяха отвели от дома й едва седемгодишна. Дали бе още жива? Дали си спомняше малкото момиченце, за което се бе грижила? Каеде се завръщаше привидно омъжена и овдовяла, беше бременна и поредният мъж бе намерил смъртта си по нейна вина. Как ли щеше да я посрещнат в дома на родителите й?