Джато ми запя за кръв и война.
Осма глава
Каеде се завърна от далечен зловещ ален пейзаж, обгърнат в пелена от огън и кръв. По време на треската си бе видяла ужасяващи образи; сега отвори очи сред познатите светлини и сенки в къщата на родителите си. Като заложница в имението на Ногучи често бе сънувала как се събужда у дома, за да може само миг след това да се събуди истински за действителния живот в крепостта. И този път остана да лежи неподвижно, със затворени очи, очаквайки второто събуждане, с притъпена болка ниско в корема, чудейки се от къде на къде в съня си ще долавя мирис на мокса10.
— Свести се!
Непознатият мъжки глас я стресна. Усети нечия ръка върху челото си и разпозна, че е на Шизука. Спомняше си я, тъй като и по-рано неведнъж бе чувствала допира на твърдата хладна длан, единствената преграда, отделяща съзнанието й от ужасите, които я връхлитаха. И май че това бе всичко, което си спомняше. Нещо бе станало с нея, но съзнанието й сякаш нарочно изключваше всякаква мисъл за случилото се. Движението й напомни за падане. Вероятно бе паднала от коня на Такео — Раку, малкия сив жребец, който й бе подарил — да, беше паднала и беше загубила детето си.
Очите й плувнаха в сълзи. Знаеше, че съзнанието й е замъглено, но беше сигурна, че детето вече го няма. Усети как ръката на Шизука се махна и после отново се върна с леко затоплена кърпа, за да избърше лицето й.
— Господарке! — рече Шизука. — Господарке Каеде!
Девойката се опита да раздвижи собствената си ръка, но тя сякаш бе скована и в нея също усещаше някакви бодежи.
— Не се движете — каза Шизука. — Доктор Ишида, лекарят на владетеля Фудживара, в момента ви лекува. Сега вече ще се оправите. Не плачете!
— Нормално е — чу тя да казва лекарят. — Онези, които са се доближили до смъртта, винаги плачат, когато ги връщат… от радост ли, от мъка ли, никога не съм можел да разбера…
Самата Каеде също не знаеше. Сълзите се стичаха и когато накрая спряха, тя потъна в сън.
През следващите няколко дни спеше, събуждаше се, хапваше малко и отново заспиваше. После почна да спи по-малко, но лежеше със затворени очи, заслушана в шумовете на къщата. Чу гласа на Хана, който започваше да звучи по-самоуверено, нежния тон на Аи, чу как Шизука пееше и хокаше Хана, която не се отделяше от нея и я следваше като сянка, опитвайки се да й угоди. Беше къща на жени — мъжете стояха на разстояние, — жени, които си даваха сметка, че са били на ръба на бедствието, че все още не са в безопасност, но засега са оцелели. Есента бавно преминаваше в зима.
Единственият мъж наоколо бе лекарят, който бе отседнал в постройката за гости и я посещаваше всеки ден. Беше дребен и пъргав, с дълги пръсти и тих глас. Каеде започна да му се доверява, чувствайки, че той не я съди. Не я смяташе за добра или лоша, не си служеше с подобни определения. Единственото, което искаше, бе да я види оздравяла.
Той използваше похвати, които бе усвоил на Голямата земя — сребърни и златни игли, каша от листа на еньовче, която се гореше върху кожата, и чай от върбови кори. Той бе първият неин познат, който бе ходил там. Понякога лежеше и слушаше гласа му, докато той разправяше на Хана истории за животните, които бе видял, за огромните китове в океана и за мечките и тигрите на сушата.
Когато вече можеше да става и да излиза, доктор Ишида предложи да се изпълни церемония за загубеното дете. Каеде бе отнесена в храма в паланкин и там остана дълго на колене пред светилището в чест на Джизо — божеството, което се грижеше за водните деца, които умираха, преди да се родят. Скърбеше за детето, заченато и умъртвено сред насилие, чийто живот се бе оказал тъй кратък. При все това бе дете, заченато в любов.
„Никога няма да те забравя“, обеща тя в сърцето си и отправи молитва следващия път преходът му да е по-безопасен. Чувстваше, че духът му сега е в покой, докато поемеше отново своя път в живота. Отправи същата молитва и за детето на Шигеру, осъзнавайки, че тя е единственият човек освен Шизука, който знаеше за неговия кратък миг на съществуване. Сълзите й рукнаха отново, но когато се върна вкъщи, наистина почувства, че се е освободила от тежко бреме.
10
Пихтиеста каша от листа на японски пелин с лековити свойства при изгарянето й върху кожата. — Б.пр.