— Сега трябва да се върнете към живота — каза й доктор Ишида. — Млада сте, ще се омъжите и ще имате други деца.
— Мисля, че съм орисана да нямам съпруг — отвърна Каеде.
Той се усмихна, приемайки думите й като шега. „Разбира се, помисли си тя, че е шега.“ Жени с нейното положение, с нейния ранг винаги се омъжваха или бяха омъжвани за онзи, който предлагаше най-изгодния съюз. Но подобни бракове се уреждаха от бащата или от главата на клана, или от върховния господар, а тя изведнъж се бе оказала без всички тях. Баща й бе мъртъв, както и повечето му васали. Кланът Сейшуу, към който принадлежаха както фамилията Маруяма, така и фамилията Ширакава, бе изцяло обсебен от политическите вълнения и смут, последвали падането на Тохан и неочакваното издигане на Араи Дайичи. Кой щеше да й каже какво да прави? Може би сега вече Араи? Трябваше ли да сключи официален съюз с него, признавайки го за свой върховен господар, и какви бяха преимуществата и недостатъците на един такъв ход?
— Станахте много сериозна — рече доктор Ишида. — Може ли да ви попитам какво занимава мислите ви? Помъчете се да избягвате тревогите.
— Трябва да реша какво да правя.
— Предлагам да не правите нищо, докато не укрепнете. Зимата ще настъпи скоро. Трябва да си почивате, да се храните добре и много да внимавате да не настинете.
„Освен това трябва да укрепя владенията си, да се свържа със Сугита Харуки в Маруяма и да го уведомя, че възнамерявам да си поема наследството, както и да намеря пари и храна за хората си“, помисли си тя, но не го изрече на глас пред Ишида.
Щом усети, че силите й се възвръщат, се зае да стегне къщата преди падането на снеговете. Всичко бе измито, бяха застлани нови рогозки, преградите бяха поправени, счупените керемиди — подменени. Грижата по градината бе възобновена. Тя не разполагаше с пари, за да се разплати, но намери мъже, които да й работят срещу обещанието да им плати напролет, и всеки ден научаваше повече за това, как един поглед или подходящ тон могат да спечелят преданата им служба.
Премести се в помещенията на баща си, където най-накрая имаше неограничен достъп до книгите му. Чете и се упражнява в писане часове наред, докато Шизука, обезпокоена за здравето й, доведе Хана да я отвлече. После поигра със сестра си, като й показа как да чете и да използва четчица като мъж. Под строгите грижи на Шизука Хана се бе променила и вече не бе тъй буйна и необуздана. Беше жадна за знания също като Каеде.
— Трябвало е и двете да се родим момчета — въздъхна Каеде.
— Тогава татко щеше да се гордее с нас — каза Хана. Притиснала език върху горните си зъби, тя се бе съсредоточила върху йероглифите.
Каеде не отвърна. Тя не говореше за баща си и се опитваше да не мисли за него. Наистина вече не бе в състояние да разграничи реално случилото се около смъртта му от трескавото бълнуване по време на болестта си. Не питаше нито Шизука, нито Кондо, защото се боеше от отговорите им. Беше ходила в храма, беше изпълнила ритуалите по траура и бе поръчала фин камък за гроба му, но продължаваше да се ужасява от призрака му, който бе видяла в края на алената пустош от съня си. Макар че се бе вкопчила в мисълта „Не съм сторила нищо лошо“, не можеше да си спомни за него без чувство за срам, което прикриваше с гняв.
„Той ще ми е полезен повече като мъртъв, отколкото приживе“, реши тя и обяви, че си връща фамилията Ширакава, изпълнявайки волята на баща си да бъде негова наследница и да остане в родния дом. Шоджи се върна в къщата след периода на траур и започна да преглежда документите и сметките заедно с нея. Стори й се, че долавя скрито неодобрение в отношението му, но сметките бяха в такова окаяно състояние, че тя използва гнева си, за да го сплаши. Трудно й беше да повярва, че нещата можеше да бъдат занемарени до такава степен. Изглеждаше невъзможно да се осигури достатъчно храна за мъжете, с които вече разполагаше, и за семействата им, камо ли за другите, които се надяваше, че би могла да наеме. Това бе основната причина за безпокойството й.
Заедно с Кондо прегледаха доспехите и оръжията и дадоха нареждания за поправки и подмяна. Тя почваше все повече да разчита на неговия опит и преценка. Според него тя трябваше да възстанови границите на владението, да предотврати всякакви посегателства и да поддържа бойните умения на воините си. Каеде се съгласи, чувствайки интуитивно, че трябва да поддържа заетостта и интереса на хората си. За първи път установи, че изпитва признателност за годините, прекарани в крепостта, тъй като осъзнаваше колко много бе научила за воините и оръжията. Оттогава Кондо често поемаше на оглед, яздейки заедно с още петима-шестима мъже, като използваше тези обиколки и за да събира информация.