„Ще я получи, когато й стане по мярка, помисли си, и кълна се, ще бъда край нея, за да видя как я носи.“
Хана и Аи влязоха в стаята. Хана бърбореше възбудено и подскачаше нагоре-надолу, за да се сгрее. Следваше ги Аяме с мангал в ръце. Каеде трепна, когато видя колко много дървени въглища имаше в него — заминеха ли си хората на Араи, щяха да мръзнат още повече.
— Кой пристига? — попита Аи нервно.
След смъртта на баща им и болестта на Каеде бе станала още по-крехка, сякаш тези две сътресения бяха изчерпали силите й.
— Хора на Араи. Трябва да направим добро впечатление. Затова взех назаем робата, която подарих на Хана.
— Внимавай да не ми я изцапаш — предупреди я Хана, стенейки, докато Аяме решеше косите й. Обикновено ги носеше вързани отзад, тъй като разпуснати надхвърляха ръста й.
— Какво искат? — Аи бе пребледняла.
— Очаквам да ни кажат — отвърна Каеде.
— Трябва ли да бъда тук? — почти изплака Аи.
— Да, сложи другата роба, която изпрати владетелят Фудживара, и помогни на Хана да се облече. Когато пристигнат, трябва да сме тук заедно.
— Защо? — попита Хана.
Каеде не отговори. Тя самата едва ли знаеше отговора. Изведнъж си бе представила трите в самотната къща, трите дъщери на владетеля Ширакава, далечни, красиви, опасни… така трябваше да изглеждат пред воините на Араи.
— Всемилостива, всесъстрадателна, помогни ми! — помоли се тя на Бялата богиня, когато Шизука завърза пояса й и среса косите й.
Чу тропот на конски копита пред портата и после гласа на Кондо, който поздрави посетителите с добре дошли. Гласът му прозвуча с най-подходящия тон, съчетаващ вежливост и лично достойнство. Тя благодари на Небесата за актьорските умения на Племето с искрената надежда, че и нейните ще се окажат на висота.
— Аяме, отведи посетителите в помещението за гости — каза. — Поднеси им чай и храна. Най-хубавият чай в най-красивите съдове. Когато приключат с яденето, помоли водачът им да дойде тук и да разговаря с мен. Хана, ако си готова, ела да седнеш до мен.
Шизука помогна на Аи да си облече робата и бързо среса косите й.
— Ще се скрия, така че да мога да чувам — прошепна тя.
— Отвори капаците, преди да излезеш — каза Каеде. — Нека се насладим на последните слънчеви лъчи.
Навън дъждът бе спрял и капризното слънце хвърляше сребриста светлина над градината и в стаята.
— Аз какво да правя? — попита Хана и коленичи до Каеде.
— Щом мъжете влязат, трябва да се поклониш в същия миг, в който го правя и аз. После, докато говоря, стоиш, без да помръдваш, и се стараеш да изглеждаш колкото се може по-красива.
— Това ли е всичко? — попита Хана разочарована.
— Наблюдавай мъжете, изучавай ги скришом. После ще ми кажеш какво мислиш за тях. Ти също, Аи. Не бива да изразявате никакви чувства, няма да реагирате на нищо — ще стоите като статуи!
Аи отиде и коленичи от другата страна на Каеде. Трепереше, но успя да се успокои.
Последните лъчи на слънцето нахлуха в стаята, осветявайки танцуващите из въздуха прашинки и трите момичета. Откъм градината се чуваше наскоро почистеният водопад, подсилен от дъжда. От една скала се стрелна сянка с окраската на синьо рибарче и се устреми към водата.
Откъм помещението за гости долитаха приглушените гласове на мъжете. Каеде имаше чувството, че долавя непознатия им мирис. Това я напрегна. Изпъна гръб и съзнанието й се вледени. Щеше да противопостави на силата им своята собствена. Спомни си колко лесно можеха да се простят с живота си.
Не след дълго чу гласа на Аяме, която съобщи на мъжете, че господарката Ширакава очаква да ги приеме. Водачът им и един от спътниците му се приближиха до главната постройка и се качиха на верандата. Аяме коленичи на прага на стаята; васалът също коленичи отвън. Щом другият мъж прекрачи прага, Каеде го остави да ги види и трите и после се поклони, опирайки чело в пода. Хана и Аи сведоха глави заедно с нея. После пак така едновременно сестрите вдигнаха глави и изпънаха рамене.
Воинът коленичи и обяви:
— Аз съм Акита Цутому от Инуяма. Изпратен съм при господарката Ширакава от владетеля Араи — сведе глава в поклон и застина.
Каеде каза:
— Добре дошли, владетелю Акита. Благодарна съм на вас за това изнурително пътуване и на владетеля Араи, задето ви е пратил. С нетърпение очаквам да науча как бих могла да му служа — после добави: — Можете да се изправите.