Той го стори и тя го изгледа открито. Знаеше, че в присъствието на мъже от жените се очаква да стоят със сведен поглед, но тя вече почти не се чувстваше жена. Запита се мислено дали някога щеше да се върне към тази част от себе си. Даде си сметка, че Хана и Аи също са се втренчили в Акита с непроницаеми погледи.
Той наближаваше средна възраст; косите му бяха все още черни, но вече бяха почнали да оредяват. Носът му бе малък, но леко извит, като клюн на птица, и му придаваше хищен вид, смекчен от добре оформена уста с плътни устни. Дрехите му бяха измърсени от пътуването, но с добро качество. Ръцете му бяха квадратни, с къси пръсти и силни широки палци. Каеде предположи, че е делови човек, но и заговорник, способен на измама. Нищо в него не й даваше основание да смята, че може да му се довери.
— Владетелят Араи се интересува от здравето ви — рече той, огледа последователно другите две сестри, след което отново впери поглед в Каеде. — Пристигна вест, че сте болна…
— Вече съм добре. Можете да благодарите на владетеля Араи за загрижеността.
Той сведе леко глава. Изглеждаше смутен, сякаш се чувстваше по-непринудено сред мъже, отколкото сред жени, и не беше сигурен как трябваше да се държи с нея. Тя се запита доколко можеше да е наясно с положението й и дали знаеше истинската причина за неразположението й.
— Посрещнахме с прискърбие вестта за смъртта на владетеля Ширакава — продължи той. — Владетелят Араи е загрижен от факта, че ви липсва закрила, и държи да заяви недвусмислено, че ви смята за свой близък съюзник, все едно сте част от семейството му… — Хана и Аи обърнаха глави една към друга, размениха погледи и после възобновиха безмълвното си наблюдение. Това като че ли още повече смути Акита. Той се прокашля. — В този смисъл владетелят Араи би желал да приеме вас и сестрите ви в Инуяма, за да обсъдите съюза и бъдещето на владетелката Ширакава…
„Изключено“, помисли си тя, макар че няколко мига остана безмълвна. После заяви с лека усмивка:
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие. За съжаление здравето ми все още не е достатъчно укрепнало, за да ми позволи да пътувам, а и все още сме в траур за баща ни, тъй че засега не е уместно да напускаме дома си. Наближава краят на годината. Ще уговорим посещение в Инуяма през пролетта. Можете да кажете на владетеля Араи, че дълбоко ценя нашия съюз и съм му благодарна за закрилата. Ще се допитвам до него, когато ми е възможно, и ще го уведомявам за решенията си.
Хана и Аи отново размениха погледи, които проблеснаха като светкавица. „Наистина е неестествено“, помисли си Каеде и внезапно я напуши смях.
Акита каза:
— Длъжен съм да призова владетелката Ширакава да се върне с мен…
— Невъзможно — отвърна тя, срещна погледа му и добави: — Не е ваша работа да ме призовавате за каквото и да било.
Порицанието го изненада. По врата му изби червенина, която плъзна нагоре и стигна до скулите му.
Хана и Аи се приведоха леко напред и в погледите им се появи напрежение. Слънцето се скри зад облаците, от което в стаята настана сумрак; внезапно рукна дъжд, който затрополи по покрива.
Акита смотолеви:
— Извинявам се. Разбира се, че трябва да направите онова, което според вас е най-уместно.
— Ще дойда в Инуяма през пролетта — повтори тя. — Предайте това на владетеля Араи. Поканени сте да прекарате нощта тук, но мисля, че трябва да поемете обратно утре сутринта, за да се върнете преди падането на снега.
— Господарке Ширакава — каза той с поклон доземи.
Докато Акита отстъпваше назад, все така на колене, тя попита:
— Кои са спътниците ви? — изрече го рязко, с преднамерена нотка на нетърпение в гласа, усещайки интуитивно, че е спечелила надмощие над своя съперник. Нещо в самата сцена, в сестрите й и в собственото й поведение го бе уплашило. Тя долавяше притеснението му.
— Сонода Мицуру, син на сестра ми, и трима от васалите ми…
— Оставете племенника си тук. Може да ми служи през зимата и напролет да ни придружи до Инуяма. Той ще бъде гаранция за добронамереността ви! — той се втренчи в пода, слисан от предложението, макар че, помисли си гневно тя, всеки мъж в нейното положение би поискал същото. Ако младежът останеше в къщата й, неговият вуйчо едва ли би си позволил да я представи в невярна светлина или да я злепостави пред Араи по какъвто и да било начин. — Разбира се — продължи тя с растящо нетърпение, докато другият се колебаеше, — доверието между нас е символ на собственото ми доверие към владетеля Араи.