Выбрать главу

— Не виждам причина да не остане — съгласи се накрая Акита.

„Сдобих се със заложник“, помисли си тя, удивена от чувството за власт, което й вдъхваше това ново положение.

Тя се поклони на Акита. Хана и Аи последваха примера й, а той опря чело в земята пред тях. Все още валеше, когато си тръгна, но слънцето бе успяло да пробие отново, превръщайки в късчета цветни дъги нанизите от капки по голите клони и последните есенни листа. Тя даде знак на сестрите си да не помръдват.

Преди да влезе в помещението за гости, Акита се обърна да ги погледне. Те останаха неподвижни, докато го изгубиха от очи. Слънцето се скри и дъждът се усили.

Аяме се изправи от мястото, където бе коленичила в сумрака, и затвори капаците. Каеде се обърна и прегърна Хана.

— Добре ли се справих? — попита Хана с удължени, искрящи от вълнение очи.

— Беше великолепно, почти като магия. Но какви бяха тези погледи, които си разменяхте?

— Не трябваше да го правим — рече Аи засрамена. — Толкова е детинско. Преди се държахме така, когато мама или Аяме ни възпитаваха. Хана го започна. Те никога не бяха сигурни дали си въобразяват, или е наистина. Не сме си го позволявали пред татко. А пред такъв голям господар…

— Просто така се получи — рече Хана през смях. — На него не му хареса, нали? Взе да мести поглед и да се поти.

— Той не е голям господар — каза Каеде. — Араи можеше да изпрати някой с по-висок ранг.

— Тогава щеше ли да направиш каквото ти каза? Щеше ли да се върнеш с него в Инуяма?

— И лично Араи да бе дошъл, пак нямаше да отида — отвърна Каеде. — Винаги ще ги карам да ме чакат.

— Знаеш ли какво още забелязах? — попита Хана.

— Кажи.

— Владетелят Акита се страхуваше от теб.

— Много си наблюдателна — рече Каеде и се засмя.

— Не искам да заминавам! — възкликна Аи. — Не искам да си напускам дома.

Каеде се взря в сестра си със съжаление.

— Един ден ще трябва да се омъжиш. Догодина може да се наложи да отидеш в Инуяма и да останеш за известно време.

— И аз ли? — попита Хана.

— Може би — отвърна Каеде. — Много мъже ще желаят да се оженят за вас.

„Заради съюза с мен“, помисли си тя, натъжена, че щеше да й се наложи да използва сестрите си по този начин.

— Ще отида само ако Шизука дойде с нас — заяви Хана.

Каеде се усмихна и я прегърна отново. Нямаше смисъл да й обяснява, че докато Араи е там, Шизука никога не би могла да отиде безпрепятствено в Инуяма.

— Иди и кажи на Шизука да дойде. Аяме, ти по-добре виж с какво можем да нахраним тези мъже довечера.

— Радвам се, че им казахте утре да си вървят — рече Аяме. — Едва ли бихме могли да си позволим да ги храним по-дълго. Свикнали са да ядат до насита — тя поклати глава. — При все това, господарке Каеде, длъжна съм да ви заявя, че според мен баща ви нямаше да одобри поведението ви.

— Не, не си длъжна — отвърна рязко Каеде. — И ако искаш да останеш в това домакинство, повече не си позволявай да ми говориш по този начин.

Стресната от тона й, Аяме отстъпи уплашено.

— Господарке Ширакава — рече тя глухо, падна на колене и запълзя заднешком към вратата.

Скоро след това пристигна Шизука с лампа в ръка, тъй като вече се здрачаваше. Каеде нареди на сестрите си да отидат да се преоблекат.

— Какво успя да чуеш? — попита тя, когато момичетата излязоха от стаята.

— Достатъчно, а и Кондо ми разказа какво е казал владетелят Акита, след като се върна в помещението за гости. Смятал, че в тази къща действала някаква свръхестествена сила. Вие сте го ужасили. Казал, че сте като есенния паяк, златен и смъртоносен, който тъче паяжина от красота, за да пленява в нея мъже.

— Доста поетично — отбеляза Каеде.

— Да, и Кондо смята така.

Каеде си представи ироничния блясък в очите му. Един ден, обеща си тя, този човек щеше да я гледа без тази ирония. Щеше да я приема насериозно. Всички те щяха да го правят… тези мъже, които се смятаха за толкова могъщи.

— А моят заложник, Сонода Мицуру, и той ли е ужасен?

— Вашият заложник! — засмя се Шизука. — Как посмяхте да го предложите?

— Сгреших ли?

— Не, напротив, това го накара да смята, че сте много по-силна, отколкото са предполагали първоначално. Момчето е малко разтревожено, че трябва да остане тук. Къде възнамерявате да го настаните?