— Шоджи може да го вземе в своята къща и да се грижи за него. Аз със сигурност не го искам тук — Каеде млъкна за момент и после продължи с нотка на горчивина: — С него ще се държат много по-добре, отколкото с мен навремето. А ти? Смяташ ли, че може да представлява някаква опасност за теб?
— Араи сигурно знае, че все още съм с вас — отвърна Шизука. — Не смятам, че младежът ме застрашава по някакъв начин. Вуйчо му, владетелят Акита, сега ще бъде внимателен и ще гледа да не ви разстройва. Вашата сила закриля и мен… и всички нас. Араи вероятно е очаквал да ви завари покрусена от скръб и отчаяно нуждаеща се от помощта му. Само че ще чуе съвсем различна история. Казах ви, скоро ще има вести.
— В такъв случай кой е следващият, когото ще очакваме?
— Предполагам, че преди началото на зимата ще пристигне и някой от Маруяма в отговор на проводените от Кондо пратеници.
Каеде се надяваше на същото; мисълта й често се връщаше към последната й среща с нейната родственица и даденото тогава обещание. Баща й я бе предупредил, че ще й се наложи да се бие за това наследство, но тя все още не беше наясно кои бяха истинските й противници, нито как да води тази война. Кой щеше да я научи, кой щеше да предвожда армията от нейно име?
На следващия ден се сбогува с Акита и хората му, благодарна, че престоят им бе толкова кратък, и посрещна с добре дошъл племенника му, след което повика Шоджи и му го предаде. Беше наясно с въздействието си върху младежа — той не можеше да откъсне очи от нея и трепереше в нейно присъствие, — но я интересуваше единствено и само като неин заложник.
— Гледай винаги да се занимава с нещо — нареди тя на Шоджи. — Отнасяй се добре с него, проявявай нужното уважение, но не му позволявай да научава твърде много за нашите дела.
През следващите няколко седмици при портата й взеха да пристигат мъже. Бяха пуснати тайни съобщения, че наема воини. Идваха поотделно или по двама-трима, но никога на големи групи. Това бяха мъже, чиито господари бяха починали или загубили собствеността си, блуждаещи останки от години война. Двамата с Кондо им бяха подготвили изпитания — тя не желаеше измамници или глупци, — но не върнаха много, тъй като повечето от тях се оказаха опитни бойци, които с настъпването на пролетта щяха да се превърнат в ядрото на собствената й армия. Въпреки това бе загубила надежда, че ще може да осигури храна и подслон за всички през дългата зима.
Няколко дни преди зимното слънцестоене Кондо дойде при нея с вестта, която очакваше.
— Владетелят Сугита от Маруяма е тук с неколцина свои хора.
Тя ги посрещна с радост. Те благоговееха пред паметта на владетелката Маруяма и бяха свикнали да гледат жена в ролята на водач. Особено щастлива бе да види Сугита, когото помнеше от пътуването до Цувано. Той ги бе оставил там и се бе прибрал у дома, за да предотврати всякакви посегателства над владението в отсъствието на господарката Маруяма. Дълбоко опечален от смъртта й, бе твърдо решен да се погрижи волята й да бъде изпълнена. Човек с голяма вещина по практическите въпроси, Сугита бе донесъл ориз и разни други провизии.
— Няма да добавям към грижите ви — рече той на Каеде.
— Те не са чак толкова тежки, че да не можем да нагостим стари приятели — излъга тя.
— Всички ще страдат тази зима — отвърна той мрачно. — Бурите, смъртта на Ийда, кампаниите на Араи… Реколтата е нищожна част от онова, което трябва да бъде.
Каеде го покани да яде с нея — нещо, което не бе сторила с никого от останалите, които оставяше на грижите на Шоджи и Кондо. Поговориха малко за събитията в Инуяма и после надълго и нашироко за наследството Маруяма. Той се отнасяше към Каеде с уважение, зад което се усещаха привързаност и близост, все едно бе неин чичо или братовчед. Тя се чувстваше спокойна в негово присъствие — не го застрашаваше по никакъв начин, но той я възприемаше с подобаваща сериозност.
Когато свършиха да ядат и съдовете бяха прибрани, Сугита каза:
— Желанието на моята господарка бе да види владението предоставено на вашите грижи. С радост получих съобщението ви, че възнамерявате да заявите претенциите си относно наследството. Пристигнах незабавно, за да ви уведомя, че ще ви помогна — мнозина от нас ще го сторят. Трябва да започнем да планираме действията си преди пролетта.
— Такова е и моето намерение, затова ще имам нужда от цялата помощ, която бих могла да получа — отвърна Каеде. — Нямам представа, откъде да започна. Възможно ли е просто да получа земите? Чия собственост са те понастоящем?