— Ваша — отвърна той. — Вие сте следващата наследница и нашата господарка заяви желанието си владението да бъде ваше. Но някои други хора също предявяват претенции за него — основният ви съперник е доведената дъщеря на владетелката Маруяма, която е омъжена за братовчед на владетеля Ийда. Араи засега не е успял да се справи с него и той разполага с внушителна сила — хора на Тохан, избягали от крепостта Ногучи при падането й, както и недоволни Сейшуу, които не виждат причина да се подчинят на Араи. Те ще изкарат зимата в далечния Запад, но напролет ще поемат към Маруяма. Ако не действате бързо и дръзко, владението ще бъде превзето и унищожено.
— Обещах на господарката Наоми, че няма да допусна това да се случи — каза Каеде, — но нито знаех какво точно обещавам, нито как да го постигна.
— Има много хора, които са готови да ви помогнат — рече той, приведе се напред и продължи шепнешком: — Изпратен съм от нашия съвет на старейшините да ви помоля да дойдете при нас, и то скоро. Владението процъфтяваше под управлението на господарката Наоми; всички разполагахме с достатъчно храна, дори най-бедните не гладуваха и имаха какво да дадат на децата си. Търгувахме с Голямата земя, копаехме сребро и мед, поставихме началото на множество леки промишлености. Съюзът между владетеля Араи, владетеля Отори Шигеру и Маруяма щеше да разпростре това благоденствие из цялата Средна провинция. Искаме да спасим каквото можем от този съюз.
— Възнамерявам да посетя владетеля Араи през пролетта — каза Каеде. — Тогава ще уредя официално нашия съюз.
— В такъв случай едно от условията ви трябва да е да ви подкрепи в претенциите ви за Маруяма. Само Араи разполага с достатъчно сила, за да убеди доведената дъщеря и съпруга й да се оттеглят без бой. А ако се стигне до сражение, единствено неговата армия е достатъчно голяма, за да ги победи. Налага се да действате бързо; веднага щом пътищата бъдат отворени отново, трябва да отидете в Инуяма и после, с вече осигурената подкрепа на Араи, да дойдете при нас — той впери поглед в нея, усмихна се и каза: — Съжалявам, не искам да изглежда, че ви се налагам по какъвто и да било начин, но се надявам да приемете съвета ми.
— Ще го сторя — каза тя. — Такива бяха и моите планове за действие, но с вашата подкрепа вече се чувствам истински насърчена.
Продължиха да обсъждат колко мъже може да събере Сугита, и той обеща да предаде владението единствено на нея. Каза, че ще си тръгне на следващия ден, тъй като иска да се прибере в Маруяма преди Нова година. После добави уж между другото:
— Жалко, че Отори Такео е мъртъв. Ако бяхте сключили брак с него, името му и връзките на Отори щяха многократно да увеличат силата ви.
Сърцето на Каеде сякаш спря да бие и падна в корема й.
— Не съм чула да е мъртъв — рече, опитвайки се да владее гласа си.
— Е, казвам само какво говорят хората. Не знам подробности. Предполагам, че е най-вероятното обяснение за изчезването му. Може да е само слух.
— Възможно е — каза Каеде, но мислено продължи: „Или наистина лежи мъртъв в някоя нива или в планината, а аз никога няма да науча.“ — Чувствам известна умора, владетелю Сугита. Простете.
— Господарке Ширакава — той се поклони и стана. — Ще поддържаме връзка, доколкото позволява времето. Напролет ви очаквам в Маруяма. Войската на клана ще подкрепи искането ви. Ако настъпи някаква промяна, ще намеря начин да ви уведомя.
Тя обеща да стори същото с едва сдържано нетърпение да го отпрати. Когато най-накрая гостът си тръгна и вече се намираше на безопасно разстояние в постройката за гости, тя извика Шизука, крачейки нервно из стаята, а щом младата жена се появи, Каеде я сграбчи:
— Криеш ли нещо от мен?
— Господарке? — изненадана, Шизука се втренчи в нея. — Какво искате да кажете? Какво се е случило?
— Сугита каза, че Такео вероятно е мъртъв.
— Това е само слух.
— Но ти си го чула?
— Да, само че не му вярвам. Ако беше умрял, щяха да ни уведомят. Толкова сте бледа! Седнете. Не бива да се преуморявате, иначе пак ще ви прилошее. Ще приготвя постелите.
Тя я отведе от приемната в помещението, където спяха. Каеде се свлече на пода, а сърцето й продължаваше да бие до пръсване.
— Толкова ме е страх да не умре, преди да го видя отново.
Шизука коленичи до нея, развърза пояса й, а после й помогна да съблече официалната роба, която носеше.