„Шизука е права, каза си тя, познавам само един човек, който може да ми помогне сега. Трябва да разбера каква договореност мога да постигна с него.“
Шизука й подаде писмото, което Ишида бе донесъл същата сутрин. Фудживара бе изпратил и подаръци за Нова година — специално оформени оризови питки, сушени сардели и подсладени кестени, рулца от водорасли и оризово вино. Хана и Аи бяха заети в кухнята да помагат за подготовката на празника.
— Ласкае ме — пише ми на езика, който използват мъжете, защото, както сам казва, знае, че го разбирам — рече Каеде. — Но има толкова йероглифи, които не познавам — тя въздъхна дълбоко. — Трябва още много да уча. Дали една зима ще ми стигне?
— Ще посетите ли владетеля Фудживара?
— Да, струва ми се. Той може да ми преподава. Смяташ ли, че би се наел?
— Едва ли има нещо, което би желал по-силно — отвърна Шизука сухо.
— Мислех си, че повече няма да иска да има нищо общо с мен, но той пише, че очаква оздравяването ми. Сега съм по-добре… и ще продължа да се възстановявам — в гласа й имаше съмнение. — Трябва да се оправя. Длъжна съм да се грижа за сестрите си, за земята и хората си.
— Както неведнъж съм ви казвала, Фудживара е най-добрият ви съюзник в тези начинания.
— Може би не най-добрият… единственият. Но в действителност му нямам доверие. Какво иска от мен?
— А вие какво искате от него? — попита в отговор Шизука.
— С това съм наясно. От една страна — да ме обучава, от друга — пари и храна, за да събера армия и да я поддържам. Само че какво му предлагам в замяна?
Шизука се запита дали да не спомене желанието на Фудживара да се ожени за Каеде, но се отказа, опасявайки се, че това щеше да я разтревожи, вследствие на което можеше пак да я втресе. Нека благородникът и го кажеше сам. Беше сигурна в това.
— В обръщението си към мен ме нарича „владетелката Ширакава“. Срам ме е да се изправя пред него след онази лъжа.
— Вероятно е научил за волята на баща ви относно името — каза Шизука. — Всички знаят, че преди смъртта си вашият баща ви е назовал като негова наследница. Погрижихме се за това.
Каеде я погледна, за да види дали не й се подиграва, но изражението на Шизука бе сериозно.
— Разбира се, че трябва да постъпя според волята на баща си — съгласи се тя.
— В такъв случай не е необходимо владетелят Фудживара да знае нищо повече. Синовното подчинение стои на първо място.
— Така твърди и Конфуций — отвърна Каеде. — Не е нужно владетелят Фудживара да знае нищо друго, но подозирам, че той иска да научи много повече. При положение че все още се интересува от мен.
— И още как — увери я Шизука, отбелязвайки мислено, че Каеде е по-красива от всякога. Болестта и скръбта бяха изтрили последните следи от детството и бяха придали на изражението й вглъбеност и загадъчност.
Отпразнуваха Нова година с даровете на Фудживара и ядоха юфка от елда и кестени, които Аяме предвидливо бе скътала в края на лятото. В полунощ отидоха в храма и слушаха пенията на свещениците и звъна на камбаните, биещи за погасяване на страстите човешки. Каеде знаеше, че трябва да отправи молитва за освобождение от всички тях и за пречистване, но се улови, че се моли за онова, което желаеше най-силно — Такео да е жив, и освен това — за пари и власт.
На следния ден жените от къщата взеха свещи, тамян и фенери, мандарини, сушени сливи и сладки кестени и отидоха до местността, където река Ширакава извираше от поредица подземни пещери. Тук те изпълниха свои ритуали пред скалата, която водата бе изваяла във формата на Бялата богиня. Вътре не трябваше да влизат мъже — стореха ли го, планината можеше да се срути и Ширакава да бъде затрупана. Зад светилището, при входа към пещерата, живееха възрастни хора — мъж и жена, но само старицата влизаше вътре да отнесе приношения на богинята. Каеде коленичи върху влажния камък, заслушана в старческия глас, който редеше думи, чийто смисъл й бе непознат. Помисли си за майка си и за владетелката Маруяма и помоли за тяхното застъпничество и помощ. Осъзна колко много означаваше за нея това свято място, и почувства, че богинята бди над нея.
На следващия ден отиде на посещение при владетеля Фудживара. Хана бе горчиво разочарована, че трябва да си остане вкъщи, и се разплака, когато й се наложи да се сбогува не само с Каеде, но и с Шизука.
— Разделяме се само за два дни — успокои я Каеде.