Някакъв дребосък с маска на Казанова, се присламчва до нея. Дръпва за миг маската и зад нея се показва красиво младо лице с дълбоки кафяви очи.
– Ще ми окажете ли честта за този танц? И да науча името на красавицата, с която ще го споделя?
– А вашето име, господине? Доколкото съм чувала Казанова е два пъти по-възрастен от вас, два пъти по-висок и все още е извън страната, така че със сигурност не сте вие.
– Казвам се Клаудио Бонети и сте напълно права, не съм Казанова. Въпреки че доколкото знам, сипаничавият стар мошеник се е завърнал във Венеция след близо осемнайсет години в чужбина. Затова внимателно проверявайте дали зад маската не се крие истинският герой.
Тя почуква по маската му и той сваля дегизировката от папие маше пред гърдите си.
– Взех я назаем от един приятел. Беше единствената, която можеше да ми даде. По някакъв импулс в последната минути му хрумна да дойдем.
– И моята е взета назаем. Също от импулсивна приятелка. – Тя сваля своята маска и се усмихва. – Аз съм Танина Чинголи и с удоволствие ще танцувам с вас.
Клаудио я хваща за ръката.
В другия край на залата Лидия също си намира кавалер. Новата ѝ мъжка маска, перленият гердан от Ефран и дългата кремава копринена рокля с турнюр5, под който може да се скрие малко дете, привличат вниманието на много мъже, включително на един добър неин познат.
– Лидия, изглеждаш прекрасно. Вълшебно! Не знам коя част от мен е по-възбудена от срещата ни – сърцето или мъжкото ми достойнство.
Лидия се засмива:
– Няма съмнение – похотливият ти стар пенис. Ти нямаш сърце.
– Колко си жестока! – възкликва той, като се разсмива с пресипнал глас. – Циничният ти език ме наранява.
– Тогава ела по-близо, за да го усетиш. Ще те излекувам така, както лъвицата лекува с езика си раните на своя лъв.
Мъжът оглежда танцуващите двойки, за да провери къде е бдителната му и основателно ревнива съпруга.
– Позволи ми да потанцувам веднъж със... знаеш с кого и съм твой.
– Добре. – Тя леко докосва с ръка бедрото му. – Защото имам новина за теб. Нещо по-невероятно дори от най-разюзданите ти сънища.
– Не се и съмнявам в това.
Тя се накланя и доближава лицето си достатъчно, за да го целуне по ухото.
– Не говоря за секс – прошепва. – Става дума за нещо, за което толкова копнееш, че би дал живота си – или отнел живот – за да го притежаваш.
Това завладява цялото му внимание. Мъжът отново се оглежда. Жена му е застанала с гръб.
– Не ме мъчи повече. Ела да намерим празна стая на горния етаж.
4 Palazzo (ит.) – дворец – б. р.
5 Възглавничка, която служи като подложка под гърба на много разкроени и декорирани поли. – б. р.
49
В НАШИ ДНИ
ХОТЕЛ „РОТОЛЕТИ“, ВЕНЕЦИЯ
Валентина е в малката душ кабина на Том, като се опитва да преодолее едновременно махмурлука и срама от това, че се появи на вратата му толкова късно през нощта. Въпреки неговите упорити уверения, че няма от какво да се притеснява, тя се чувства ужасно неловко заради постъпката си.
Том тъкмо се кани да излезе за кафе и нещо сладко, когато телефонът му иззвънява.
– Алфи е. Удобно ли е?
Обаждането на приятеля му е изненада за Том, но приятна.
– Да, разбира се. Радвам се, че се обаждаш. Откри ли нещо?
– Не толкова, колкото очаквах. – Алфи звучи напрегнато. – Използвах компютърната ни търсачка, за да намеря всичко, съдържащо ключовите думи „етруски“, „символични квадрати“, „правоъгълник“, „змии“, „ритуали“, „жреци“...
– Звучи като сериозно търсене.
– Такова беше. – Алфи замълчава за момент, сякаш се оглежда, за да се увери, че никой не го наблюдава. – Том, ще ти кажа нещо много обезпокоително.
– Слушам те.
– Етруският е мъртъв език, няма еталони за сравнение, няма еднозначни източници, но попаднах на една легенда, която е повод за сериозни тревоги в Църквата.
– Алфи, тази тайнственост ме убива.
– Нали си чувал за „Черният дроб от Пиаченца“?
– Бронзовата скулптура, която е използвана да обучават жреците да гадаят по черния дроб, нали?
– Точно така. Счита се, че това е най-старият и добре запазен предмет от етруските, но според някои има друг, който е още по-древен.
– Друг метален модел на черен дроб?
– Не. Нещо по-ценно. Така наречените Плочи от Атманта. Представляват три сребърни плочки, които, ако се сглобят, образуват правоъгълен релеф. Смята се, че датират няколкостотин години преди раждането на Христос.