– Съвместното ни начинание приключи. Grazie.
Без да каже нищо друго, тръгва към вратата, оставяйки другите да гледат гърба му.
– Каква загуба на време – отбелязва раздразнено Ефран. – Мисля, че повече няма да го видим.
– Не мисля така – казва Ермано, като се усмихва мрачно. – Наистина не мисля. Занаятът ме е научил, че човек, който показва толкова емоция и интерес към определен предмет, винаги се връща.
6 Дантелено стъкло (ит.) – б. пр.
50
В НАШИ ДНИ
ПИАЦАЛЕ РОМА, ВЕНЕЦИЯ
Том и Валентина излизат да закусят навън. Тя го завежда в малко нетуристическо кафене, където явно ходят само гондолиери и полицаи. Том не казва нищо за обаждането до „Сан Куентин“ – изглежда му най-разумно да изчака, докато говори с Бейл. Но ѝ разказва какво е научил от Алфи за Плочите от Атманта. Тя явно го приема като нещо без особено значение, някаква стара легенда. Все пак се обажда на Карвальо и му предава информацията.
– Какво каза той? – пита Том, след като тя затваря телефона.
– Нищо особено. Получил е някои резултати от криминалистите – той винаги се впечатлява от това. За него, когато става дума за разследвания на убийства, науката стои над всичко. След един час ще има брифинг. Иска и ние да сме там.
Том допълва чашата ѝ. Тя се усмихва при спомена за последния път, когато ѝ даде вода.
– Имаш ли роднини, при които можеш да отидеш тази нощ? – пита той. – Ще ти се отрази добре, ако имаш компания.
– Родителите и сестра ми са в Рим. Но ще се справя. Снощи емоциите просто ми дойдоха в повече. След като бяхме на онзи остров, след като пресякох участъка от лагуната, в който е бил убит Антонио... А после срещата с всички онези непознати хора, когато се питах дали някой от тях не е убиецът... Всичко това ми опъна нервите.
– Внимавай. Излагаш се на невъобразимо силен стрес. – Том замълчава, преди да добави това, за което си мисли. – Сигурен съм, че майор Карвальо и колегите ти ще разберат, ако си вземеш няколко дни отпуск. Трябва да си починеш.
Суровият ѝ поглед му дава да разбере, че това няма да се случи. Валентина се усмихва пресилено и отива на касата да плати.
Вървят към участъка, без да бързат, и разговарят за всичко друго освен за Антонио и разследването. Валентина живо се интересува от живота на Том и това, което го е накарало да стане свещеник. Той няма желание да обсъжда лични въпроси, но все пак споделя някои подробности за миналото си:
– Още при първото ми посещение на литургия нямах усещането, че съм в църква. Почувствах се като в собствения си дом – сякаш това бе мястото, където можех да се отпусна и да бъда себе си.
Ако имаха време, Валентина би му задала още много въпроси. Може би дори би го попитала за Тина Ричи и за това какво смята да прави по-нататък. Без да усетят обаче, стигат до участъка на карабинерите.
Заседателната зала мирише на кафе и е огласена от оживени разговори. Валентина и Том влизат заедно, но се разделят и сядат далеч един от друг – несъзнателна реакция и при двамата. Психологическа необходимост да се дистанцират и да възстановят личното си пространство. Вито Карвальо го забелязва, но вероятно е единственият, на когото прави впечатление. Поглежда Валентина и вижда, че е напрегната, на ръба на криза, но все още се държи. Скоро от двете ѝ страни сядат Роко Балдони и едно от новите попълнения – лейтенант Франческа Тоти от отряда за работа под прикритие на майор Кастели.
Осветлението намалява и Вито кани криминалистката Изабела Ломбардели да започне брифинга. На екрана пред тях се появява първият диапозитив – от вътрешността на „Санта Мария дела Салуте“. Ломбардели съобщава последното си шокиращо откритие:
– Кръвта, използвана за начертаването на този странен символ върху пода при олтара, е от Моника Видич.
Замълчава, за да им даде време да обмислят значението на този факт.
Вито е първият, който осъзнава какво означава това. Убиецът е по-методичен, по-привързан към ритуала и по-опасен, отколкото са си представяли. Планирал е убийствата с много време напред и е пазил кръвта на жертвите, подготвяйки се за нещо. По-мащабен план или ритуал, който все още не се е състоял.
На екрана се появява вторият диапозитив. Показва две хоризонтални ивици, напомнящи баркодове. Изабела обяснява какво означават:
– Пуснахме ДНК профил. Горната ивица е контролна проба от кръвта на жертвата. Долната е от кръвта в „Салуте“. Както виждате, съвпадението е сто процента. Кръвта в църквата безспорно е от Моника.