Тя му се усмихва и след секунда звънчето над вратата оповестява излизането ѝ на улицата.
Гатусо я познава от дете. Тя никога не е умеела да лъже. Нито навремето. Нито сега. Отива при витрината и я вижда да се отдалечава с разтревожения млад монах. Едва ли някой ще покани брат от островния манастир да се грижи за болен енориаш в града.
Търговецът взема палтото си и завърта табелката на вратата на Chiuso. Затворено.
53
В НАШИ ДНИ
ХОТЕЛ „РОТОЛЕТИ“, ВЕНЕЦИЯ
Свещениците не са като полицаите.
Те инстинктивно усещат нещата. Забелязват леки промени. Колебания в говора. Предпазливост в отговорите. Всичко, което им помага да разкрият истината. Въпреки че с Бейл ги делят хиляди километри, Том забелязва достатъчно подробности – не на последно място сред които е фактът, че затворникът звучи коренно различно от последния път, когато се срещнаха преди десетина година. Гласът му е напрегнат. Гърлен. Сякаш в корема му обикаля и ръмжи диво животно.
Има обаче и друго. Нещо обезпокоително необичайно за човек, който съвсем скоро ще умре.
Звучи спокоен.
Том се връща на една предишна реплика на затворника:
– Ларс, какво имаше предвид, като каза, че си се чудил кого ще изпрати Бог?
Бейл се изкисква, сякаш се сеща някаква шега, която само той знае:
– Ти си избран, Том, точно като мен. Обади ми се, защото знаеш, че всичко е свързано с мен. Всичко, което ще се случи, ще бъде резултат от мен.
Том се стъписва. Този начин на изразяване е толкова егоистично двусмислен, че може да означава много неща.
– Какво имаш предвид? Все още не разбирам.
– О, мисля, че разбираш. Ти си във Венеция, преследваш духове. Духове в лагуната, призраци в църквата – заявява Бейл и се разкисква весело.
Том не може да си обясни откъде затворникът знае за местонахождението му. Може би директорът на затвора му е казал. Може би телефонният код се вижда на някакъв дисплей. Иска му се да вярва, че има разумно обяснение – всичко друго, само да не е това, което изглежда очевидно.
– Писано е пътищата ни да се кръстосат, Том. Предречено е столетия, преди да се роди вашето заченато без чукане дете Христос.
Том няма време да поправя богохулството му. Решава да говори направо:
– Спомням си една от многото ти татуировки. Нали имаш една под лявото око – нещо като сълза?
Бейл се преструва, че не е чул въпроса:
– Кажи ми, отче, мислеше ли за Бог, когато я изчука първия път? Когато напъха дебелия си член в сладката Тина, призова ли Исус?
Тръпки побиват Том. Тина? Откъде знае името ѝ? После си спомня статията в списанието и предполага, че е стигнала по някакъв начин в затвора – или по-лошо, че други вестници разпространяват историята.
– Ларс, попитах те нещо. Имаш ли татуировка на сълза?
– Знаеш, че имам. – Бейл звучи така, сякаш му е забавно. – Сега ти ми кажи нещо. Какво те надървяше, когато попският ти член търсеше влажните устни на вагината ѝ? Мислите за Бог или мислите за нейната плът и за собственото ти удоволствие?
Том запазва самообладание.
– Тази татуировка емблема на някаква банда ли е, Ларс? Другите членове на сектата ти и те ли имаха такива?
Убиецът отново игнорира въпроса му; гласът му е тих и похотлив:
– Какво изкрещя, когато почувства, че ще свършиш, отче Том? Когато трескаво изпразни всички тези години на въздържание в нея, извика ли името на своя бог, спомена ли напразно името Господне?
Том се опитва да прогони образите от съзнанието си. Устните на Тина, гърдите ѝ, ароматната ѝ кожа.
– Събуждаш ли спомените, Том? Сигурен съм, че да. – Бейл симулира страст в гласа си: – О, боже! О, шибан Исусе! Ще свърша!
Изхилва се смразяващо. Том се сопва:
– Отговори ми! Какво означава тази татуировка?
Ларс сподавя зловещия си смях. Гласът му става дълбок и по телефона звучи като ръмжене, излизащо от яма с разтопен катран:
– Не е сълза, глупако. Никога ли не си поглеждал картините ми? Никога ли не си обръщал внимание на изкуството ми? Скапан невежа!
Нервите на Том са обтегнати. Умът му започва отчаяно мисловно пътуване назад в годините, търси архивирани в паметта му картини. Неясни образи от килията на Бейл минават пред очите му – сивите чаршафи, закованото за пода легло, липсата на семейни снимки, миризмата на маслени бои, куп платна, натрупани до стоманената тоалетна чиния... но нищо друго.
– Ти си глупак, отче Том, както всички други кретени в църквите и полицейските участъци по целия свят.