Вратата на Валентина се открехва и на процепа се показва една секретарка.
– Един момент, Том. – Валентина закрива слушалката с длан и се обръща към момичето. – Да?
– Майор Карвальо иска да ви види. Възможно най-скоро.
– Благодаря. Идвам след минутка. – Валентина отново се обажда на Том. – Извинявай, трябва да тръгвам. Шефът ме вика.
– Добре. Но преди да изчезнеш, трябва да ти кажа, че говорих с Ларс Бейл, който очаква смъртното си наказание в затвора „Сан Куентин“. Беше водач на секта – с последователите си убиваха туристи и размазваха кръвта им в църкви из цял...
Валентина го прекъсва:
– Том, ще ми разкажеш утре. Трябва да тръгвам.
– Добре – измърморва раздразнено Том. – Но това може да се окаже важно. Бейл има същата татуировка като Мера Тийл. Нещо като сълза точно под лявото око. Ако намерите снимката му от затвора, ще...
– Том, наистина трябва да тръгвам. Лейтенантите не карат майорите да чакат. Съжалявам.
– Валентина!
В слушалката се чува сигнал „Свободно“.
Когато затръшва телефона, Том осъзнава, че грешката е негова. Трябваше да държи полицайката в течение на това, което прави, да ѝ разкаже повече за подозренията си. Той се изправя и започва да крачи из стаята. Поглежда скиците и нещо му прещраква. Когато поглежда рисунката наобратно, най-сетне разбира какво има предвид Бейл. Не е сълза.
Шестица е.
Или пък си въобразява? Може би си фантазира? Може би само си представя библейския символ на звяра?
Грабва якето си и решава да отиде направо в участъка на карабинерите. Дори да греши, трябва да каже на Вито и Валентина. По-добре рано, отколкото късно.
Докато върви натам, се замисля дали Бейл и Тийл се познават. И двамата са американци, но тя е много по-млада от него. Разбира се, Венеция е пълна с американци, така че може да е съвпадение. Ами татуировката? Дали сълзата се среща толкова често, колкото усмихнатото личице и знака за мир? Или е символ на съвременните сатанисти? Може би някъде другаде по тялото ѝ има други две татуирани сълзи и шестиците стават три. Том познава толкова много улични банди от Лос Анджелис и е виждал толкова много сектантски татуировки, че оценява подтика да инвестираш в символичното маркиране на тялото си, за да афишираш убежденията си, истинските си цветове.
Той тръгва на изток към моста „Тре понт“, минава на югоизток по „Фондамента дел гафаро“, после намира няколко по-преки улички към сградата на карабинерите от северната страна на „Риалто“. Точно когато наближава „Кампо деи фрари“, някакъв мъж с червена тениска и черни дънки го поглежда в очите и му се усмихва. Том още се чуди дали го познава, когато мъжът вдига дясната си ръка, сякаш се кани да погледне часовника си.
Някаква течност опръсква лицето на Том и то започва да гори.
Лютив спрей!
Том закрива лицето си с ръце, за да попречи на нападателя да го напръска отново. Завърта се с гръб, не виждайки нищо, и усеща остро пробождане във врата.
Инжекция.
Олюлява се, усеща леко гъделичкане, което се разпространява по цялото му тяло, после се стоварва болезнено като отсечено дърво.
55
В лютящата болезнена мъгла, която е пред очите му, Том чува да приказват бързо на италиански.
Очите му горят от екстракта от люти чушки в спрея. Сега нещо друго оплисква лицето му. Вода от лагуната. Намира се в някаква лодка, карат го нанякъде.
– Attenzione!7 – изкрещява някой.
Похитителите забелязват, че се е събудил. Преди Том да успее да затвори очи и да се престори, че е в безсъзнание, нова порция лютив спрей опръсква лицето му. Едва усеща паренето, защото във врата му се забива нова игла. Крайниците му омекват като желе и той отново потъва в спокойното море на мрака.
Размърдва се едва когато го вдигат от лодката.
Първото, което му прави впечатление, е, че въздухът е по-различен. Не е толкова свеж. По-хладен е. Леко влажен.
Вероятно са го внесли в някакво помещение.
Около него приглушено разговарят мъжки гласове. Том чувства топлината и близостта на телата им. Не ги вижда, но си представя, че го гледат и говорят за него.
Крайниците му бавно възвръщат чувствителността си. Очите му смъдят. Той разбира в каква опасност е попаднал.
Ръцете и краката му са вързани. Стегнати здраво. Похитителите, които и да са те, са се постарали да не може да избяга.
7 Внимание! (ит.) – б. пр.
56
Вито Карвальо влиза в кабинета си още преди слънцето на новата утрин да се е издигнало в небето.