Докато чакат Алфи, по поръчка на Вито Валентина притиска ФБР за всички данни около Ларс Бейл и последователите на калифорнийската му секта. Роко Балдони също печели лоша международна слава, като звъни по полицейските служби за защита на произведенията на изкуството и антиките с настояване да издирят Плочите от Атманта. Почти толкова упорито Нунчо ди Алберто претърсва базите данни за всичко, което е написано за Марио Фабианели, веригата му от компании по свята и странната хипарска комуна на частния му остров. А самият Вито постоянно следи и ръководи действията, като командва и издирването на Том Шаман. Накратко, екипът му е натоварен до крайност.
Кървавият образ на „Портите на Ада“ и зловещата цифра шест отдолу постоянно са пред очите му. Не може да забрави и фактът, че символът бе нарисуван преди два дни. Времето изтича. Ако свещеникът от Ватикана е прав, остават само четири денонощия до решаващата дата.
Но какво ще се случи тогава?
Нещо лошо, това е сигурно.
Когато хората от екипа се събират в кабинета му, той вижда изтощението, гравирано върху лицата им. Особено върху това на Валентина. Трябваше да я отстрани от разследването. Но вече е невъзможно. Той има нужда от нея. Има нужда всички да напрегнат усилия, дори това да съсипе здравето им.
– Така, какво имаме?
Вито протяга ръце над главата си и гърбът му изпуква. Валентина проговаря първа:
– Ларс Бейл – затворникът, когото Том Шаман познава от „Сан Куентин“ повече от десет години и с когото е говорил преди няколко дни.
Вито я прекъсва рязко:
– Защо не знаехме за това?
– Защото не ни беше казал. Сигурно е идвал да ни съобщи, когато изчезна.
Вито вдига ръце в знак, че се извинява.
– Бейл наближава петдесетте – продължава тя. – След четири дни трябва да бъде екзекутиран.
– Това ли са нашите четири дни? – измърморва Вито.
– Не знам. Преди двайсетина години Бейл е имал малка, но вярна група последователи, които смятали, че той е един вид модерен сексапилен антихрист. Накратко, имитирал Чарлз Менсън, избивал невинни хора и с кръвта им рисувал символи и пишел послания.
– Като нашите символи ли? – пита майорът, предчувствайки някакъв пробив.
– Като нашите. Макар че разследващите навремето не са осъзнали, че значат нещо. Веднъж един патрулен полицай от Лос Анджелис стъпил върху символите и напълно ги заличил.
– И никой не се е запитал какво означават знаците, защото са го заловили, така ли?
– Точно така. От ФБР казаха, че ще изпратят психолози да го разпитат.
– По-добре късно, отколкото никога.
Валентина поглежда шефа си мрачно. Все още има да му се реваншира. И ще го направи. Когато му дойде времето.
– След арестуването на Бейл са иззети всякакви сатанински атрибути, намерени в къщата, която обитавал с последователите си, главно жени. Имало сатанинска библия, томовете на Алистър Кроли и текстове от Черната литургия на латински, френски и английски.
– Не много подходящи четива за преди лягане – шеговито отбелязва Вито.
– Никак – Валентина изважда няколко снимки, всички с грифа на ФБР. – Освен това открили тези...
Вито разперва снимките като ветрило. На тях се виждат различни картини.
– Не е зле – отбелязва той. – За луд изглежда доста талантлив. – Преглежда цветните фотографии на модернистични картини, смесени с черно-бели скици, на които се виждат фигури, подобни на магьосници, и пустини. – Това да не е някой от древните етруски гадатели, за които слушаме напоследък? Нецвис?
Показва една снимка.
– Може би – отговаря Валентина, – макар че го помислих за Дъмбълдор или за оня старец от „Властелина на пръстените“, чието име все забравям.
– Гандалф – казва Вито, като оставя снимката. – Добре, какво ни говори всичко това?