Гатусо бръква в джоба на наметалото си и изважда първата плочка – от полирано сребро, с релеф на рогат демон. Вдига грижовно – мътният сивкав метал се отразява в зениците му.
– Сега нашият бог – истинският бог – може да бъде почетен подобаващо. Когато съберем трите плочки, когато ги осветим с кървав ритуал и жертвоприношение, той ще ни даде велика сила. Сила да вършим делата си, без да се страхуваме от наказание. А вие – ти и сестра ти – вие ще бъдете кръвта и жертвите, които са ни нужни.
64
В НАШИ ДНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ
Алфредо Джордано изобщо не изглежда така, както си го бе представял Вито. Майорът очакваше да види дребен човечец с вид на монах, може би пооплешивял и с мъдро лице и очилца с телени рамки. Алфредо обаче е висок над метър и осемдесет, широкоплещест като ръгбист и с буйна пясъчноруса коса.
На Алфи му е необходим повече от час, за да обясни за дългото си търсене в тайния архив по молба на Том.
– Нямах време да ви кажа по телефона, но легендите за Плочите от Атманта се разказват от векове. Католическата църква ги свързва с някои от най-трагичните събития в историята на човечеството. – Той отпива глътка кафе и продължава: – Смята се, че за първи път са използвани при подземната минна експлозия в Атманта, при която загинали мнозина аристократи от цяла Италия – първото документирано масово убийство в света. След това се свързват с редица други събития: изригването на Везувий през 79 година; най-смъртоносното земетресение в Китай през ХVI век; потъването на „Титаник“; наводненията в Холандия, при които са загинали над сто хиляди души; тайфуни в Пакистан; Чернобилската авария в Съветския съюз; нападенията на 11 септември в Ню Йорк и дори последното цунами в Азия.
– Накратко, всички най-катастрофални събития – обобщава Вито.
Алфи кимва:
– Много е удобно да се обвиняват Плочите. Злото е навсякъде, а тези плочки са просто един негов символ.
– Наричате ги „плочи“ – уточнява Валентина, – а не „Портите на Ада“.
– Получили са алтернативните си названия сравнително късно, някъде през ХVII или ХVIII век. Затова е по-уместно да ги наричаме Плочите от Атманта.
– Отче, мислите ли, че сатанистите биха убили, за да се сдобият с тях?
– Майоре, дори в самата Църква има хора, които биха убили за тях.
– Тук бяха убити няколко души – споделя Валентина, като поглежда шефа си, за да се увери, че може да продължи. – Едната жертва беше петнайсетгодишно момиче, чийто черен дроб бе изваден. Може ли това да е свързано по някакъв начин с плочите?
– Може би – замислено отговаря Алфи. – Тетия, жената на Тевкър, е била още в юношеска възраст – може би около петнайсет, когато е родила детето им. За това дете сатанистите вярват, че е синът на Луцифер. Принасянето в жертва на момиче около тази възраст би имало ритуално значение.
– Ами черният дроб? – настоява Вито.
– Според легендата Тетия извадила черния дроб на мъжа, който я изнасилил. Затова, като повтарят символично действията ѝ, изваждайки нечий черен дроб, те може би си представят, че възстановяват духовния баланс и постигат възмездие.
Валентина задава следващия въпрос малко колебливо:
– А кръвта или черният дроб на свещенослужител биха ли имали някакво ритуално значение?
– Разбира се – малко троснато отговаря Алфи. – Проливането на кръвта на някой Христов воин винаги е триумф за тези хора. Имайки предвид, че самият Тевкър е бил нецвис – един вид жрец – сами разбирате, че това също би могло да бъде важно за тях, особено в церемония по случай събирането на всички плочки и отварянето на портите към ада.
– Някой бивш свещеник би ли им послужил?
– Да – отвръща Алфи и се намръщва.
Вито е убеден, че следващият въпрос на свещеника ще е защо го питат такива неща, но в този момент вратата се отваря и Нунчо ди Алберто подава глава в стаята.
– Scusi! Майоре, извинявайте, но трябва да ви кажа нещо спешно.
Вито излиза. Нунчо държи някакви листове. Изглежда развълнуван.
– Мисля, че открих кой е собственикът на една от плочките – казва той.
Вито го поглежда изненадано.
– Кураторът на „Скуола гранде дела мизерикордия“ във Венеция каза, че чул за сребърна етруска реликва с образа на млад жрец, която била продадена преди пет години в Австрия или Германия.