– Това е средната плочка – възкликва Вито, след като напряга паметта си.
– Да. Това е добра следа. Вижте...
Нунчо му показва фотокопие от брошурата за търга, на която е нарисувана сребърна плочка.
Вито дръпва листа от ръката му и очите му светват.
– Браво! Отлично си се справил. Чакай да го покажа на свещеника от Ватикана.
Връща се в стаята.
– Отче, погледнете! – Подава му фотокопието. – Какво ще кажете за това?
Алфи веднага я познава:
– Това е средната плочка – онази, на която е изобразен нецвисът Тевкър. Къде...
Алфи не успява да довърши въпроса, защото Вито вече е навън. Връща листа на Нунчо.
– Свещеникът потвърди, че е една от плочките. Кой е собственикът?
Нунчо не смята да съкращава историята. Иска да опише подробно всички усилия, с които е постигнал успеха си.
– Кураторът се оказа прав. Открих, че е била продадена в Доротеума във Виена – една от най-старите аукционни къщи за произведения на изкуството в света, известна с дискретността си.
– Кой? – нетърпеливо повтаря Вито.
– Купена е анонимно от германски колекционер за хубавата сума от 1,1 милиона долара. След покупката следите малко се губят. Оказва се, че анонимният купувач я е продал още на другия ден, този път на купувач от Америка. Той, на свой ред, също я е продал – в рамките на седмица от първата продажба. При всяка следваща продажба цената се вдига точно с двайсет процента, сякаш става дума за предварително договорена комисиона. Тези продажби не са направени през аукционни къщи.
Вито няма търпение да научи името на притежателя, но разбира защо последователността е важна; човекът, даващ парите, не е искал просто да запази самоличността си в тайна – предприел е систематични стъпки, за да я укрие.
– И така, собственикът! – обявява Нунчо и очите му грейват. – Накрая плочката е купена не от частно лице, а от офшорна компания на Каймановите острови. – Подава един лист на шефа си. – И собственик на компанията е нашият приятел на хипитата, милиардерът Марио Фабианели.
С разтуптяно сърце Вито взема копията от банковия трансфер и регистрацията на офшорната фирма. Потупва листовете с ръка.
– Сигурен ли си за последователността? Сигурен ли си, че тези плащания имат доказана връзка със собствеността на плочката?
– Да – малко нервно отговаря Нунчо. – Сигурен съм.
– Va bene. Нека приключа с човека от Ватикана. После ще издадем заповед за арест на Марио Фабианели и безгрижните хипита от комуната му.
65
Когато се събужда отново, Том вижда само плашещ мрак.
Вързали са очите му.
Освен това са му сложили белезници. Но са оставили краката му развързани.
Главата адски го боли. Умът му обаче е бистър. По-бистър, отколкото е бил от седмици.
Отново са го преместили.
Нещата са различни.
Въздухът е по-свеж. Подушва миризми. Трева. Див чесън. Коча трева.
Освен това чува различни неща. Птички. Шумолене на листа.
Усеща, че все още е легнал.
По гръб. На нещо твърдо. Някъде на открито.
Но къде?
И защо?
Защо са го преместили от онази стая?
В главата му като фигурки от тетрис се подреждат различни възможности и страхове.
Мера Тийл – Ларс Бейл – „Портите на Съдбата“ – Моника Видич – шести юни – Венецуела – Малката Венеция.
Изведнъж го вдигат.
Поставили са го на носилка. Няколко души го носят. Ако съди по стъпките им – по-скоро четирима, а не двама.
Пренасят го на известно разстояние, после пак го оставят на земята.
Шепнат си на италиански.
Не!
Не е италиански. Латински. Мърморят си нещо на латински.
Литургия?
Отново вдигат носилката. Тя се разклаща. Някой я подпира с рамо.
– Сатанус...
Том чува ясно. Това са сатанисти – преговарят някаква церемония.
Подготвят се – подготвят и него – за ритуал, който ще се състои скоро.
Ритуал за жертвоприношение.
И Том е почти сигурен кой ще бъде принесен в жертва.
Въпросът е кога.
Носилката пак тръгва. Въздухът се променя. Отново влизат на закрито.
Значи няма да е сега.
Все още е рано.
Слава Богу!
Оставят го на място, което не е виждал, но отлично познава.
Връщат го в неговата стая.
Шепнат си, докато се отдалечават.
Туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп-туп.
Десет крачки.
Шшш-щтрак.
Една ключалка. Стара и бавно задействаща се. Не е подсилена. Няма допълнително резе.