Ще има кървава баня.
Толкова зрелищна и ужасна, че след смъртта си Бейл несъмнено ще стане още по-известен, отколкото беше приживе.
Черен светец.
Том чува изщракване на ключове.
Трябва да вземе решение.
Дали е достатъчно силен?
Може ли да си позволи да чака още?
Има ли избор?
Вратата се отваря широко.
После се затваря. Посетителят явно не иска да рискува.
Кратка пауза.
Ключът влиза в ключалката от вътрешната страна.
Щрак-щрак – заключено. По всичко правила за безопасност.
Мъжът се покашля два пъти. Прави няколко крачки.
Троп-троп, троп-троп.
Само един чифт крака. Сам е.
Сърцето на Том затуптява силно. Трябва да реши.
Троп-троп, троп-троп.
Още четири крачки.
Мъжът е само на две крачки от него. Ако Том си спомня правилно, сега трябва да е на една стъпка напред и наляво.
Троп-троп.
Том изчаква една секунда. Чува тракане на метал и стъкло до себе си.
Спринцовка с нова доза приспивателни в металната купичка отстрани.
След още една секунда мъжът ще му забие иглата.
Ползата от двестате коремни преси всеки божи ден в продължение на петнайсет години най-сетне проличава.
Том се вдига рязко.
Овързаната му глава се удря в нещо твърдо.
Пред него се чува сподавен стон от болка. Улучил е мъжа в лицето, сигурен е в това.
Следва шум. Изтъркулва се от леглото. Пада наляво. Едното му коляно се удря в пода, другото – в корема на мъжа, проснат на земята.
Отново замахва с глава.
Напразно.
Челото му се удря в гърдите на мъжа.
Противникът го фрасва с юмрук в слепоочието. Тялото на Том се изпълва с адреналин.
Точно това му трябва. Адреналинът неутрализира приспивателните. Пръстите му възвръщат чувствителността си, сетивата му се изострят.
Нов удар с юмрук го улучва отстрани и ухото му запищява.
Том не смее да се изправи. Мъжът ще се измъкне и ще избяга.
Американецът замахва със стегнатите си с белезници ръце в ъпъркът към мястото, където би трябвало да се намират тестисите на другия мъж.
Бинго! Някъде под него се чува рязко издишане.
Том нанася още няколко удара с две ръце между краката на похитителя си – безмилостна груба сила, която оставя другия мъж без дъх и го кара да се свие на кълбо. Обездвижен е. Но ще се съвземе.
Убий го, Том.
Знаеш, че трябва.
Знаеш, че искаш.
Том се поколебава.
Гласовете в главата му са разумни. Убий, за да не бъдеш убит. Но демоните винаги дават разумни съвети, много са добри в това.
Нараненият похитител се размърдва. Сега ще извика за помощ.
Том инстинктивно следва шума и притиска с дясната си предмишница гърлото му. Сега няма как да вика. Противникът започва да рита и да се мята като диво животно, но Том натиска силно. С целите си деветдесет килограма.
Ритането секва.
Том се подпира на другата си ръка и се измества от противника. Удря глава в пода, но няма време да усети болка, нито дори да си поеме въздух. Вдига ръцете си с белезниците. Пъхва палците си под бинтовете на лицето си и ги дръпва нагоре. Това е истинска борба. Превръзките се врязват в устата му, разкървавяват носа му. Най-сетне се обелват като лучени люспи.
Том все още не вижда нищо.
Ярката светлина го заслепява. Болката е по-силна, отколкото от удар. Той се премества странично, извива главата си встрани, към пода.
Така е по-добре.
Явно не е ослепял, просто очите му са болезнено чувствителни към светлината.
Помещението няма прозорци. Ярката светлина идва от неонова лампа на тавана, толкова високо, че той дори не чува бръмченето ѝ.
За по-малко от секунда Том оглежда стаята.
Голи тухли. Напукан каменен под. Една масивна врата без прозорец и само с една обикновена ключалка.
Прилича на бивша болнична стая.
Тясна и мизерна. Мирише на плесен. Има мухъл. Боята и замазката се ронят от влажните напукани стени.
Зрението му се възвръща.
Мъжът на пода хрипливо си поема въздух и размърдва краката си.
Том го поглежда. Непознатият не е много як, но е достатъчно добре сложен, за да има куража да дойде да го инжектира без чужда помощ.
Приспивателното.
Том грабва спринцовката от металната паничка и я забива във врата на проснатия на земята мъж. Инжектира цялото ѝ съдържание в кръвта му.
Вече може да е спокоен.
Похитителят е извън строя, а тялото му се оказва истинска съкровищница: колан, швейцарско ножче и най-ценното от всичко – мобилен телефон.