Роко се усмихва:
– Само каквото съм гледал по телевизията.
През главата на майора преминават трескави мисли. Може ли да разчита, че мостът ще бъде евакуиран достатъчно бързо? Че устройството ще дефектира? Или че сапьорите ще пристигнат навреме и ще спасят положението?
Знае, че не може да рискува.
– Покажи ми я, Роко. Покажи ми проклетата бомба.
85
КРИЛОТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНИ НАКАЗАНИЯ
„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ
Идват бързо в килията му.
Бейл не казва нищо.
Не се бои от нищо.
Очаква ги.
Големи груби ръце го опипват за последен път.
Металните белезници щракват на китките му. Около кръста му шумно се заключва ограничаваща верига. Окови стягат глезените му. Мъжете около него вонят на бира и тютюн – една тайно изпушена цигара и глътка алкохол за кураж, преди да изпълнят задълженията си.
– Преместете затворника.
Гласът не е на някой от надзирателите, а на самия директор Макфоул.
Бейл му се усмихва, когато минава покрай него.
Усмихва се на всяка крачка до Г-образната подготвителна стая в съседство с камерата за екзекуции. И ще продължава да се усмихва през всяка от последните си минути на този свят.
Калифорния – 05.50.00 ― 10 минути ― Венеция – 14.50.00
– Porcа Madonna!1 – изругава Вито Карвальо. Никога не е виждал толкова сложно технически взривно устройство. – Няма как да стигнем до жиците. Запечатано е.
– Иска парола – отбелязва очевидното Роко.
– О, така ли? – саркастично измърморва Вито. – Случайно да знаеш коя е?
– Предполагам, че трябва да налучкаме.
– Предполагаш, че трябва да налучкаме? Благодаря за гениалната идея. А какво ще стане, ако сгрешим?
– Умираме. Или получаваме право на втори опит.
– Благодаря.
Вито сваля якето си и запретва ръкави. Ризата му вече е мокра под мишниците. По лицето не Роко също се стича пот. Той се втренчва в устройството и отбелязва:
– Електронните ключалки обикновено разрешават няколко опита. Сигурно има възможност не само за активиране, а и за дезактивиране. Дори бомбаджиите понякога се отказват.
Цифровият дисплей показва шест минути до детонацията.
Екранчето над клавиатурата позволява въвеждането на пет букви или цифри.
Вито мълчаливо натиска 66666 и сърцето му затуптява като чук в гърдите.
Дисплеят светва ГРЕШКА и пак изгасва.
Вито пробва със САТАН.
ГРЕШКА.
Устройството изпиуква. Включва се червена лампичка.
Вито си поема дълбоко въздух и поглежда Роко:
– Какво мислиш, че означава това?
– Вероятно, че имаш право само на още един опит – отвръща полицаят, като избърсва потта от челото си.
Един. Никога толкова малко число не е изправяло Вито пред такъв голям проблем.
Двамата мъже преглъщат тежко.
Дисплеят показва пет минути.
– Или може би, че нямаш право на повече опити – добавя Роко.
Вито се втренчва в цифрите на дисплея.
Побиват го тръпки.
В безизходица е.
Няма никаква идея.
От тук насетне, каквото и да направи, ще е на късмет.
Калифорния – 05.55.00 ― 5 минути ― Венеция – 14.55.00
Дори да се стъписва от сцената, Бейл не го показва.
Болничната носилка.
Двете блюда със спринцовки.
Нетърпеливо чакащите членове на специално избрания екип за инжектирането.
Свидетелите зад стъклото – като риби в аквариум, които безмълвно отварят уста.
Бейл само се усмихва.
Вкарват го в подготвителната стая и той сяда на носилката. Вдига крака, сякаш е на посещение при зъболекар, после ляга, без да се съпротивлява.
Връзват го с каиши за китките и глезените. Чувства се така, сякаш го слагат на хоризонтално разпятие.
Някой разтрива предмишницата му, за да накара вените му да изпъкнат.
Като сини змии те предателски се измъкват от розовото си легло, жадни да изпият отровата.
Екзекуторите сръчно разкопчават затворническата му риза.
Залепват за гърдите му електрокардиографски вендузи, намазани с гел. Свързват ги с монитор.
С бързина на илюзионисти изваждат спринцовки и катетри.
Осем спринцовки.
Има последователност, която трябва да се спази стриктно.
Бейл оценява необходимостта от установен ред. Редът и ритуалите винаги са били важни за него, особено когато той отнемаше човешки живот.
Свързват го към система с физиологичен разтвор.
Мониторът изпиуква.
Хартията за електрокардиограми изшумолява.