„Черният дроб от Пиаченца“, разбира се, е реален предмет и е толкова ценен, че се пази при изключителни мерки за сигурност в Италия.
Защо тогава просто не съм описал живота през 666 г. пр. Хр. такъв, какъвто е бил в действителност? Истината е, че знаем твърде малко за този период и то със сигурност не е достатъчно, за да обрисувам реалистичен предвенециански пейзаж, който да включа сатанинската легенда, която бях замислил. Освен това исках да изтегля историческата рамка към времето, през което етруските са достигнали най-голямата си мощ и амбиция (преди Рим). В своя златен век те са били един от най-развитите и цивилизовани народи в света и дълги години дори римляните се бояли да воюват срещу тях. Всъщност много от техните ритуали и обичаи са били заимствани от римляните и чрез тях – предадени на останалия свят.
В проучванията ми бях любезно и търпеливо консултиран от доктор Том Расмусен, професор и понастоящем ректор на Университета по история на изкуството в Манчестър. Той е световен експерт по етруска археология, с дълбоки познания за тяхното изкуство и материална култура. Неговото влияние можете да видите в описанията на културните удоволствия на Песна и разбира се, в скулпторския занаят на Тетия и създаването на Плочите от Атманта. Етруският период е изключително сложен за изучаване – главно защото са се запазили твърде малко текстове от това време и защото етруският се различава коренно от всички останали древни езици. Затова, за разлика от Древен Египет, от който има запазени многобройни текстове и папируси за сравнение, специалистите по етруската култура разчитат предимно на древни предмети, археологически находки и мъдростта на онези, които ги тълкуват.
Множеството статии на Том ми позволиха да създам точния декор на Атманта, красив пейзаж с гъсти гори, малки ниви и градини около селата, тук-там с някое прасе, коза или овца като основни домашни животни. Това е било епоха на сложни ритуали, церемонии и суеверия, съпътстващи човека от люлката до гроба, та чак в отвъдния живот. Ритуалите, извършвани от Тевкър, са смесица от малкото, което се знае със сигурност за действията на нецвиса, и пълни измислици, обслужващи сюжета (всяко отклонение от онова, което специалистите приемат за историческа истина, трябва да се отдава на моите интерпретации, а не на грешки от страна на Том).
Нека за момент да споделя с вас едно от многото неща, за които Том ми отвори очите. Надявам се по този начин да ви дам още един увлекателен поглед върху живота на етруските и представа за трудностите, които среща писателят, ако иска да вплете реални исторически факти в трилър. Жертвените олтари са били разположени извън храмовете на етруските, а не вътре (както бях написал в една от черновите си). По времето на етруските в Италия не се е добивало злато (което бе първоначалният ми избор на благороден метал). Те са добивали сребро – което ме улесни, защото среброто е предпочитаният метал на сатанистите, тъй като златото има дълбока връзка с християнските обичаи. Мамарс (ковачът на сребро) е етруско име, прието от специалистите за реално, но не Мамерк, както отначало бях решил да го нарека – това е латинско име (какъв съм невежа!). Списъкът е безкраен. Мисля, че Том изхаби няколко червени маркера, за да подчертае всички неточности, и ще му бъда задължен за тази помощ завинаги.
В интернет има доста сайтове, описващи възхода и упадъка на етруските, начина им на живот, боговете и ритуалите им, но за съжаление, те не са надеждни. В тях има много неточности, противоречия и понякога чисти предположения. Ако искате да прочетете хубава книга за тази невероятна цивилизация, потърсете „Етруските“ от Том Расмусен и Грийм Баркър – тя е увлекателно и лесно за четене въведение във фактите и фикцията за този тайнствен народ. Но докато я четете, не забравяйте Тевкър и Тетия. Надявам се духовете им да живеят във въображението ви дълги години.