Тя кимва:
– И сега какво?
Безчувствената ѝ реакция го смайва.
– Scusi?
– Как ще протече разследването? Кой ще го води?
– Аз. Майор Кастели предложи да ми даде от хората си да помагат и много скоро ще...
Тя го прекъсва:
– Искам да участвам. – Очите ѝ проблясват. – Включи ме.
Карвальо понечва да откаже:
– Имаш твърде много работа по убийството на Видич, труповете в лагуната, разследването в църквата...
– Всичко е свързано, майоре. – Тя го поглежда предизвикателно. – Сигурна съм, че има връзка. Чувствам го. Какъвто и екип да вземеш, ще трябва да работи и по трите случая.
Двамата се втренчват един в друг, сякаш водят мълчалив разговор. Няма доказателства, свързващи случаите, но Вито е сигурен, че е права. По някакъв начин всичко е свързано. Той се предава:
– Поисках разрешение за претърсване. Предполагам, че имаме основания да разпитаме колегите на Антонио и „работодателя“ му.
– Милиардера ли?
– Да. – Вито не изглежда ентусиазиран. – Ние сме полицаи, не вярваме в съвпадения, но да свържем всичко и да го обясним, ще бъде трудна задача.
Тя го поглежда решително:
– Готова съм – напълно готова съм за трудната задача, ако така ще разкрием убиеца на Антонио.
– Добре. Но ако почувстваш, че напрежението е прекалено голямо, искам да ми кажеш. – Той вдига показалец и го размахва бащински. – Сериозно говоря, Валентина, искам да ми кажеш, ако ти дойде твърде много. Последното, което искам, е работата да вгорчи още повече живота ти.
– Няма накъде повече. Повярвай ми, няма начин да се почувствам по-зле отсега.
Capitolo XL
1777 Г.
РИАЛТО, ВЕНЕЦИЯ
За построяването на моста „Риалто“ са били необходими три години и има дни, когато ти се струва, че същото време е необходимо и за да го пресечеш.
Днес е такъв ден.
Венеция се е превърнала в търговската врата на света и на Танина Перота ѝ се струва, че към прочутия мост на Да Понте се стичат хора от всяка народност на света едновременно. Младата жена работи като продавачка от южната му страна, в „Гатусо“, един от най-старите и престижни магазини за произведения на изкуството и антикварни вещи. Търговията процъфтява. Всеки ден Танина продава картини и предмети на смайващи цени. Работата ѝ е изморителна и сега тя си мечтае да бъде от другата страна на моста с Ермано, любовта на живота ѝ.
Най-сетне Лауро, добродушният ѝ работодател, слага табелата „Затворено“ на вратата и спуска щорите.
– Finito. Върви! Върви! Постоянно надничаш през прозореца, сякаш очакваш самият дож да дойде. Наистина ли е толкова досадно да работиш при мен?
Тя грабва пелерината си от закачалката зад пердето.
– Знаете, че за мен е удоволствие да работя за вас, синьоре. Просто имам среща с един приятел, а преди това трябва да свърша нещо.
– Приятел? – Той я поглежда бащински. – Този приятел да не би да е еврейчето от „Бухбиндер“?
Кръглото лице на Танина се изчервява и тя смутено подръпва една сламеноруса къдрица зад ухото си.
– Знаете, че е той. С Ермано сме заедно от близо две години.
Гатусо изцъква с език.
– Той е добро момче! – настоява Танина.
– Единственото добро нещо в него е това, че тоя мошеник баща му е проявил достатъчно здрав разум да му даде християнско име.
– Синьоре!
– Танина, много добре знаеш, че ако скъпите ти родители бяха живи, щяха да ти забранят да имаш каквото и да било общо с него.
Тя поставя ръце на кръста си и го поглежда предизвикателно:
– Но уви, не са живи, а аз съм достатъчно голяма, за да решавам сама такива неща.
Двамата се втренчват един в друг. И на двамата им прикипява. Лауро Гатусо е фундаментът на нейната независимост; без неговата подкрепа тя ще остане без работа, без дом и вероятно дори без Ермано. По ирония на съдбата, се бяха запознали точно покрай Гатусо. Срещнаха се, когато Ермано доставяше стока, която шефът ѝ бе купил от стария евреин търговец в гетото.
– Извинявай – казва след малко Гатусо. – Просто бащата на момчето е циничен грубиян. Измет. Измамник от космически мащаб. Старият Тадух търгува произведения на изкуството със съмнителен произход, а предците му са просто strazzaria – търговци на мръсни черги.
Танина се усмихва и се промъква покрай него към вратата. Двамата търговци имат делови отношения от години – традиционно приятелски, но последната им сделка свърши зле.
– И аз съжалявам. Вие сте много добър към мен и аз уважавам закрилата и съветите ви. Просто...