– Сега ще заспи – и ще спи дълго – прошепва Лартуза на Тетия. – Ще остане тук, а ти можеш да стоиш при него. През цялата нощ трябва да сменяш компресите, разбра ли?
– Знам задълженията си. Няма да ги забравя и няма да заспя, докато не ги изпълня.
– Добро дете. – Лечителят поглежда бащата на Тевкър. – Призори ще му направя лапа от вратига и ароматни масла. После вечерта ще ти дам масло от вълча ябълка, което трябва да се втрие в кожата му. Ако след това бесът му е преминал, можеш да си го вземеш вкъщи.
Венти е седнал до сина си, със свити колене и гръб, опрян в стената. Сега се изправя и старите му стави изскърцват.
– Благодарен съм ти за труда и ще ти донеса отплата на заранта – казва на лечителя.
Лартуза махва небрежно:
– Няма нужда. Искам само младият Тевкър да оздравее. И той като мене е избран да служи.
Върху суровото лице на Венти се изписва тревога.
– Кажи ми, в името на Туран, великата богиня на здравето и любовта, синът ми ще прогледне ли отново?
– Стари приятелю, това зависи от нея и другите божества. Аз направих каквото можах. Сега остава само да се молим и да принасяме дарове. Зрението му е единствено в техните ръце.
Capitolo X
ДВОРЕЦЪТ НА АТМАНТА
След дълго пируване Песна и най-близките му другари отиват в банята, където куртизанки и роби мият и помазват телата им с ароматни масла. Повечето приближени на магистрата са глупци, но той ги търпи, защото са красиви глупци. Някои – като Ларт, са смъртоносни глупци. Липсата на мъдрост у Ларт е компенсирана от жестокост. Като началник на стражата на Песна той умее безмилостно да изпълнява всяко наказание, измислено от магистрата.
Умните като Кави са рядкост. Винаги мълчалив, винаги замислен, рядко бъркащ в съветите си, той обикновено страни от тълпата. Пие по-малко от другите и се къпе в противоположния ъгъл на банята, обслужван от двама от най-красивите пажове на служба при Песна.
– Ако не организирам повече пиршества – заявява магистратът, – има опасност след смъртта си да съм събрал толкова много богатство, че да не мога да го изхарча и в отвъдния живот.
Приближените му се разсмиват угоднически.
– Може би има отвъден живот след отвъдния – казва Херха, местна жена, която напоследък редовно споделя леглото му. Робините са сплели косата ѝ на плитка и тя постоянно си играе с нея, докато говори. – Ако съм права, няма да е зле да задържиш част от богатството си, за да можеш за вечни времена да живееш по начина, с който си свикнал.
Песна съблича тогата си и се потапя в изпускащата пара вода до Кави.
– Кога съм позволил на една проста жена да ме съветва? Пази устата си да ми доставяше удоволствие с нея, а не публично да прокламираш глупостта си. – Кимва на една робиня: – Момиче, донеси ми вино. Студено вино от избата в подземието. И внимавай да не се е стоплило, че ще накарам Ларт да ти съдере кожата с камшика.
Голата жена тръгва да изпълни заповедта, а Ларт я плясва с голямата си ръка по задника, когато минава покрай него. Кави отпраща момчето, което го къпе, и като обръща гръб към другите гуляйджии, отбелязва:
– Чувам за проблеми на юг.
– В Рим ли? – наостря уши Песна, като прокарва ръка по водната повърхност.
– Не във Рим. По-скоро от Рим.
– Не разбрах.
– Самите им царе започват да се боят от Рим. Градът привлича много хора с власт и амбиция. Още е рано да се каже със сигурност, но арогантните местни аристократи започват да говорят за разширяване на владенията си. Може да е заплаха за собствените ти амбиции за повече власт.
Това обезпокоява Песна.
– Рим не е нещо повече от нас, но някак като магнит привлича алчните. Тамошните заселници са откърмени с кръв, а не с мляко. Един ден ще имат повече мощ и този ден чука на вратата ни.
– Мъдър си, господарю. Може би трябва да използваме сегашния страх от Рим, за да осъществим плановете за разширяване на земите и властта ни на север.
Песна игриво смъмря приятеля си:
– Моята власт, Кави. Не забравяй мястото си в цялата картина.
Кави се намръщва засегнато.
– Хайде стига, шегувам се. – Песна го поглежда успокоително. – Прав си. Страхът е добра основа за създаване на съюзи.
– Имаш ли вести от Целе?
Магистратът се усмихва:
– Скоро ще дойде. Нашият приятел мореплавател носи достатъчно сребро, че да купя света, какво остава за малкото парченце, което съм си харесал. – Поставя ръка върху рамото на Кави. – Можеш ли да ми напишеш убедителни послания, които да разпратя на влиятелните мъже в другите градове?
– Черновите ще са готови до зазоряване.
– Чудесно. Сега, добри ми Кави, гърлото ми копнее за още вино, а членът ми – за нежните устни на някоя красива проститутка. Имаш ли да ми кажеш още нещо, преди да задоволя тези два изключително важни органа?
– Само още едно.
Песна поглежда приятеля си неспокойно:
– И то е...?
– Един от старейшините ми каза, че твоят гадател е ослепял.
Магистратът поклаща смаяно глава:
– Ослепял? Ясновидец, който не вижда? Това е шега на боговете. Каква съдба го е сполетяла?
– Говори се, че отишъл да гадае в изпълнение на заповедите ти и бил ослепен от свещения огън.
Когато вижда робинята да приближава с виното, Песна се сопва:
– Остави го и се махай. – Изчаква я да излезе. – Това не е добра поличба. Казах на гадателя да помоли боговете да заглушат злите езици, а не да подклажда нови клюки и смут. Боговете да го прокълнат за глупостта! Какво да правя с него?
– Или го подкрепи, или го убий. Няма нива за оран между тези две дървета.
Песна си сипва вино и се замисля за двете възможни решения.
– Добре. Ще реша съдбата му утре, когато главата ми е бистра, а топките ми – празни. Сега, приятелю, моля те, замълчи. Не искам да слушам повече новини. – Магистратът кимва към робинята, чакаща при вратата. – Чака ме разврат.
Capitolo XI
КОЛИБАТА НА ЛАРТУЗА, АТМАНТА
В трескавия си сън Тевтър вика и пищи. Мята се отчаяно и назовава имената на демони, непознати за Тетия и Лартуза. Тялото му се раздира от болка, изгаряща като огън и остра като игла, пробождаща окото му. Лартуза го хваща и с помощта на Тетия му дава да пийне още валерианова отвара. Притискат раменете му към леглото, докато лекарството подейства и умът му премине в по-спокойните води на безсъзнанието.
Проверяват отново състоянието му след зазоряване. Лечителят изглежда доволен от напредъка през последните няколко часа:
– Боговете отнеха беса от раните. Ще му останат белези, но не по-големи от одраскване от животно.
– Ами зрението му?
– Красива Тетия, твърде рано е да говорим за това. В очите му са влезли нагорещена пепел и горящи трески. Ако небесните божества искат да прогледне, ще стане. – Хваща нежните ѝ гладки ръце в кокалестите си стари пръсти. – Твоята любов към него ще впечатли боговете и ще му даде сила. Не задържай нищо. Използвай най-женските сили, за да му дадеш утеха и изцеление по всеки възможен начин. Тялото му е наранено, но духът и душата му също са наранени.
Тетия кимва:
– Ще ти бъда вечно задължена за помощта.
Той се изправя и я прегръща.
– Тогава се надявам да бъда възнаграден с възможността да доживея да видя как детето ти идва на белия свят.
Тя инстинктивно поставя ръка върху корема си.
– И не забравяй, че трябва да се грижиш не само за съпруга си, а и за себе си и за това бебе – добавя Лартуза, преди да започне да приготвя нова отвара от вратига.
– Няма да забравя. – Тетия сбърчва нос. Отварата вони по-зле от серните бани, които майка ѝ толкова обича. – Надявам се лечебният ефект на това чудо да е толкова силен, колкото миризмата. Как действа?
Лартуза се засмива: