Вито му дава документа.
– Va bene. Препоръчвам ви да ме изчакате в южния салон. Гледката към градината е най-хубава оттам. Трябва да се облека.
– Ще изчакам тук. – Вито махва към един униформен полицай. – Младият ми колега ще ви придружи до спалнята.
– Както искате. – Лицето на Марио губи увереност. – Но преди да продължим, какво е основанието на съдебната ви заповед, майоре?
– Убийство, синьоре – отвръща Вито, като наблюдава лицето му внимателно. – И това е само за начало.
Capitolo LIX
1778 Г.
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Поляната, на която са се събрали сатанистите, е забулена в дим от факлите.
Гатусо гледа втренчено ужасените очи на Томазо – толкова пронизващ поглед, че сякаш вижда в душата му.
– Попитах те нещо, братко. Дадох ти шанс да си поиграеш на Господ и да спасиш живота на сестра си, като отнемеш друг живот със собствените си ръце. Какво решаваш?
Томазо продължава да гледа безизразно.
Върховният жрец поклаща глава:
– В такъв случай нека да започваме.
Завърта се. Черната му алба се развява и течението, създадено от нея, кара синьо-оранжевите пламъци на факлите да затанцуват.
Гатусо вдига ръце и започва да нарежда:
– In nomine magni dei nostri Satanаs Introibo ad altare Domini Inferi.
Сектантите отговарят:
– Ad deum qui laetificat juventutem meam.
В мрака над лагуната проехтява звънче, което някой размахва с ръка.
Един сектант поклаща ритуално кандило, изпускащо дим от отровни треви.
– Domine Satanas. Tua est terra...
Томазо престава да слуша думите на Гатусо. Затваря очи и облекчава напрегнатите си нерви, като изпада в медитативното състояние, с което се успокоява от дете.
Времето сякаш се втечнява. Изтича като разлята сметана. Той си представя лицето на майка си; ръцете ѝ, протегнати към него и сестра му.
Танина изпищява. Не във въображаемото му детство. В сегашния реален момент.
Виковете ѝ са толкова пронизителни, че дори Гатусо се сепва.
Лидия е забила церемониалния нож в корема на Ефран и започва да го разпаря.
Кръв и вътрешности се изсипват върху дървения жертвен олтар.
Другите сектанти поднасят сребърни чаши под аления фонтан.
От зеещата дупка Лидия изважда шепа кървава плът.
Черният дроб на Ефран.
Сектантите запяват:
– Аве Сатанас! Аве Сатанас! Аве Сатанас!
Звънчето позвънява още три пъти.
Лидия вдига черния дроб с две ръце и го подава на Гатусо.
Той го поема в сребърно ковчеже и го поставя по средата на големия правоъгълник, заграждащ трите олтара.
Точно както преди малко не успя да продума, сега Томазо не може да мълчи. Думите сами излизат от устата му:
– Deus, in nomine tuo salvum me fac, et virtúte tua age causam meam.
Гатусо застива като вцепенен.
– Deus, audi oratiónem meam: áuribus pércipe verba oris mei.
Това е молитва за прогонване на зли сили.
– Nam supérbi insurréxunt contra me, et violénti quasiérunt vitam meam; non proposuérunt Deum ante óclus suos.
– Накарайте го да млъкне! – изкрещява Гатусо.
Лидия се хвърля към Томазо.
Инстинктивно той се извръща. Вдига коляно, за да се предпази.
Тя се блъска в него.
Отскача назад и пада. Изправя се на крака. Очите ѝ святкат от гняв.
Вдига високо ножа.
Размахва ръце... и надава писък.
Отначало всички мислят, че ще го прободе. Ще убие монаха твърде рано.
Но после виждат.
Тя гори.
Блъснала се е във факла и сега дрехите ѝ са в пламъци.
Томазо използва шанса си.
Все още със завързани ръце, той скача напред и грабва една факла. Изтичва при сектантите около Танина и запалва дрехите на няколко от тях.
Настъпва суматоха.
През пламъците той вижда Гатусо, парализиран по средата на церемонията – ритуалът забранява да напуска магическия правоъгълник, очертан около олтарите.
Няколко сектанти се нахвърлят върху Томазо.
Той поглежда сестра си и изкрещява:
– Бягай, Танина, бягай!
Тя се колебае.
– Бягай!
Танина съзнава, че няма избор. Няма шанс да спаси Ермано. Нито дори Томазо.
Тя хуква с всички сили.
Право през правоъгълника. Право през столетия на вяра и черна магия.
Гатусо е само на няколко крачки от нея – но от грешната страна на жертвения олтар.
Пред ужасения му поглед тя грабва Плочите от Атманта и изчезва в нощта. Той е безсилен да я спре.
68
В НАШИ ДНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ
Марио Фабианели не настоява да извика адвоката си. Не възразява разпитът да бъде записан. И услужливо дава кръв, ДНК и проби от ръцете си.
Милиардерът изтръсква белия си ленен панталон, настанява се на един стол в стаята за разпити и поглежда червената лампичка на цифровия диктофон.
– Майоре, ще ви помогна по всякакъв начин, по който мога. Казах ви, че нямам какво да крия и не знам нищо за смъртта на младия ви колега, който е работил в моята охрана.
– Антонио Павароти. – Вито го поглежда гневно. – Младият ми колега имаше име. На някои от нас ни беше скъп.
– Разбира се. Всеки човешки живот е ценен.
– Да, но неговият ценен живот бе прекъснат само на няколко километра от вашия остров, по време, когато е работел за вас.
– Не е точно така – възразява Фабианели. – Бил е нает от охранителната фирма, чиито услуги използваме. По закон отговорността е само тяхна.
– Лодката на Антонио е била заредена с експлозив...
– Това вече ми го казахте, майоре. Отлично знаех всичко това, когато ви позволих да вземете проби от ръцете ми. Много съжалявам – много, много съжалявам за колегата ви, но нямам нищо общо със смъртта му.
– Нито с изчезването на Том Шаман или Тина Ричи?
– Шаман е онзи свещеник, нали?
– Да, той е.
– Значи нямам нищо общо с него, нито с жената, която споменахте. Това е тази, която свещеникът мислеше, че е видял в имението ми, нали?
Вито започва да губи търпение.
– Имате две отделни системи за наблюдение. Защо?
– Много просто – отговаря спокойно Фабианели. – Не искам хората ми да научават кога излизам и кога се прибирам. Както вече ви казах, майоре, аз много внимавам да не ме отвлекат. Само най-близките ми подчинени имат достъп до хангара за лодки и охранителните монитори.
Вито решава, че е време да пробва друг подход:
– Вашата асистентка Мера Тийл е казала на Шаман, че в имението ви се провеждат сатанински служби. Вярно ли е?
– Вероятно – развеселено отвръща Фабианели. – Имаме хора с всякакви религии: квакери, езичници, католици, мормони, мюсюлмани. Тъй че предполагам, има и сатанисти. И ако има, със сигурност танцуват голи около свещи, правят оргии и други неща, които по принцип правят сатанистите.
– И какво друго мислите, че правят?
Милиардерът свива рамене:
– Нямам ни най-малка представа. Смисълът на комуната е всеки да си намери своето кътче и да се изявява по какъвто иска начин. Аз имам свое място и не общувам почти с никого.
– Като заговорихме за вас, бихте ли ми казали каква е вашата религия?
– Ахааа. – Фабианели се замисля за момент. – Моята Света Троица са Пари, Изкуство и Секс, майоре. Не ме интересува кой бог ми ги дава, затова почитам всички божества. Сега свършихме ли с налудничавите въпроси?
Вито поклаща глава:
– Не, не сме свършили. Далеч сме от свършване. Синьор Фабианели, познавате ли човек на име Ларс Бейл?
Милиардерът се заглежда замислено в нищото. След малко отговаря:
– Не. Не мисля. – Пак поглежда Вито. – Защо? Кой е той?
– Американец. Доста известен при това. Сигурен ли сте, че не го познавате?
– Паметта ми не е безупречна, но съм сигурен, че не го познавам.
– Ето негова снимка. Изпратена от ФБР.
Марио бързо поклаща глава.