– Дай си ръцете!
Без да изпуска оръжието от поглед, Том изпълнява заповедта.
Мъжът с черна качулка увива около китките му пластмасови белезници и понечва да пъхне края в халката за стягане.
Това моментно разсейване е достатъчно за Том. Той дръпва ръцете си настрани, сграбчва сектанта и го запраща като олимпийски чук към Тийл.
Проехтява оглушителен гърмеж.
Кръв опръсква лицето на Том. Прозорецът зад него се пръсва на парченца.
Куршумът на Тийл е пронизал съмишленика ѝ право в гърдите.
Том се хвърля на земята и изритва с левия си крак коляното на Тийл.
Тя пада като прекършена тръстика.
Пистолетът се удря в пода. Том го грабва. Поглежда запречения с решетки прозорец. Има някакъв шанс, много малък шанс, да ги избие с тежестта на тялото си.
Без да се колебае нито за миг, Том се затичва. Блъсва се в средата на прозореца с оглушителен трясък. Старата дървена рамка се огъва. Централната желязна пречка го удря в рамото и силна болка пронизва главата му отстрани.
Засилването и тежестта на тялото му са изкъртили горния край на пречката от рамката, но долният е закрепен здраво.
Том е заклещен.
В безизходица.
Наполовина вътре, наполовина отвън.
Поглежда назад. В стаята нахълтват още двама души с черни качулки и пистолети.
Том вдига глока на Тийл и дръпва спусъка.
Стреля напосоки. Куршумите рикошират от стените, но не улучват никого. Все пак му печелят достатъчно време, за да се извърти покрай металната пречка и да я натисне с всички сили.
Тя се разклаща, огъва се и най-сетне поддава.
Том пада през прозореца по гръб и се стоварва на земята с удар, който го оставя без въздух.
В лицето му има забити стъкълца. Рамото му е ранено и кърви.
И е изпуснал пистолета.
Тревата наоколо е висока и няма време да търси оръжието.
Трябва да го остави.
77
Засичането на местонахождението на Том по сателитната система отнема цяла вечност. Винаги става така. Само във филмите техниците работят със светлинна скорост. В реалния живот времето се влачи като ранено животно.
Вито остава в оперативната зала, а Валентина, Роко и Нунчо хукват навън. Когато Франческа Тоти най-сетне съобщава позицията на Том, майорът вече мобилизира отрядите и раздава оръжия.
– Ладзарето Векио? – повтаря той като ругатня. – А аз се занимавах с Изола Марио през цялото време. Проклет да съм!
Валентина още чува гласа му по телефона, когато патрулната моторница разпенва водите на канала и с рев се отделя от кея. Въпреки обаждането на Том тя не спира да мисли за картината на Бейл.
Всеки детайл е като запечатан в съзнанието ѝ.
Това, което я тревожи, е използването на римски цифри за кодирането на думата Venice във всичките три сцени на картината. Двамата с Вито са сигурни, че злодеянието, замислено от Бейл – каквото и да е то – ще се стовари върху три места – включително в самата Венеция. Най-вероятното предположение за втората мишена е Венецуела. Но коя е третата?
Моторницата прави ляв завой и Валентина рязко се залюлява надясно. Стряскането ѝ помага. Като средство против хълцане. Хаотичните ѝ мисли се подреждат и тя се сеща за третата цел: Масъл Бийч, Венис – прочуто място в Калифорния, където се провеждат тренировки и състезания по културизъм. Тя се навежда, за да заглуши шума от вятъра и двигателя, закрива телефона в шепите си и изкрещява:
– Майоре, третата мишена не е тук. В Калифорния е, сигурна съм. Масъл Бийч, Венис. Това означават големите кубове в картината на Бейл – това са културисти, които правят грамадни мускули, а не грамадни сгради.
– Разбрах! – потвърждава Вито Карвальо, като изпитва прилив на адреналин.
Оставя телефона и дава заповед да го свържат с ФБР. С малко късмет ще успеят да евакуират всички от плажовете край Венис. Венецуелските власти също са уведомени и районът около водопада Анхел е опразнен. Във Венеция цялата полиция е мобилизирана да оглежда улиците и каналите за всичко подозрително. Обединени, правозащитните служби по целия свят печелят битката срещу Бейл. Но може би твърде бавно.
Вито поглежда часовника си.
Почти пладне е.
В Калифорния е 3.
До екзекуцията на Бейл остават сто и осемдесет минути.
Само три часа, докато разберат дали тревогата е фалшива, или най-лошите им кошмари са напът да се сбъднат.
78
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Том едва вижда.
Слънцето е толкова безмилостно ослепително, че той не може да вдигне поглед от земята. Глезенът му се подува бързо и се криви при всеки опит да тича.
Накуцвайки, Том се отдалечава от сградата и се опитва да се добере възможно най-бързо до гората. Знае, че не може да надбяга преследвачите си, затова постоянно сменя посоката, като се надява да ги заблуди.
Вода!
Пред него се открива обширно водно пространство. Няма накъде да бяга. Лагуната се простира накъдето му поглед стига. До брега има малка лодка, но той не смее да рискува да го хванат в нея или да остане безпомощен в открито море.
Затова прави рязък завой в друга посока. Вмъква се в горичка стройни кипариси, толкова високи, че изглеждат така, сякаш смучат слънчева светлина направо от небето. Стиска зъби и закуцуква към най-големия от тях. Хваща се за един нисък клон и успява да се издърпа сред короната на дървото.
Кипарисът е истински гигант. Дебелите му клони стърчат навсякъде и не след дълго Том се покачва толкова високо, че вече не вижда земята.
От другата страна на лагуната в трептящата мараня вижда гондоли, кръстосващи каналите, и далечните куполи на древни сгради. На около километър от брега водната повърхност е прорязана от белите дири на полицейски моторници. Кавалерията идва.
От едната му страна се чува изпукване на клон.
Чува гърмеж.
Видели са го.
Том се покатерва по-високо.
Спомня си един момент от гръцката митология – кипарисът бил символ на смърт и скръб. Римляните и мюсюлманите също ги посаждали в гробищата си. Каква случайност да се скрие точно на такова дърво.
Проехтява нов изстрел.
Куршумът се забива в ствола точно под крака му.
Близко попадение. Твърде близко.
Друг куршум профучава през гъстата зеленина. Едно клонче отляво се счупва. Мерникът им става по-точен. Въпрос на време е някой да го улучи.
Том се залюлява от другата страна на ствола. Вижда как карабинерите слизат на острова. Хукват като малки мравки към сградата, където го държаха сатанистите. Той се покатерва до самия връх на дървото и сега вижда ясно затвора си. Държали са го в някаква стара болница. Порутена и изоставена. Отстрани на сградата има купчина, която прилича на събрани съчки за лагерен огън.
Само че е друго.
Това е клада.
Жертвена клада.
Зрението на Том отново се замъглява. Въпреки че слънцето сега е зад него, небето е твърде ярко и дразни очите му. Той примигва и се опитва пак да фокусира.
Някой запалва кладата.
Завличат нещо към купчината изпускащи пушек дърва.
Човек.
В гората проехтяват автоматичен огън и единични изстрели от пистолет. Том се спуска няколко клона по-надолу.
Под него двама карабинери водят престрелка със стрелци в черни роби.
Полицаите са в неизгодна позиция. Стрелят с обикновени пистолети „Берета“ срещу автомати „Узи“, изстрелващи по шестстотин куршума в минута.
Единият млад карабинер е улучен в лицето.
Другият сваля стрелеца с един изстрел и се изтъркулва встрани точно навреме, преди пръстта около него да закипи от куршуми.
Остават двама един срещу друг. Но автоматът винаги побеждава.
Том се спуска на по-долен клон. Вижда всичко от птичи поглед, но не може да помогне с нищо. Няма пистолет, стиска само желязната пречка от решетката на прозореца, през който се измъкна.
Сектантът с автомата сменя позицията си и започва да обикаля бавно в кръг, за да се промъкне зад полицая.