Карабинерът чува нещо. Застава на коляно и се обръща настрани.
Том се стъписва.
Това е Валентина.
Сектантът се показва от храстите в основата на кипариса.
Ще направи Валентина на решето.
Тя не усеща убиеца, който е само на метри от нея. Изправя се, вдига пистолета и тръгва бавно напред.
Сектантът вдига автомата и се прицелва в гърба ѝ.
Само след секунда ще е мъртва.
Том хвърля железния прът като копие. Желязото фрасва сектанта по главата и автоматичният откос отива нахалост.
Валентина се завърта рязко. Стреля няколко пъти по нападателя. Приближава се с насочен напред пистолет. Още един куршум – и тялото му се разтриса. Не иска да рискува.
Том се спуска на по-долните клони.
– Валентина! Не стреляй!
Тя задържа пистолета на нивото на рамото си, оглежда се във всички посоки.
Том слиза на земята и глезенът му отново се подгъва.
Тя го вижда, но не казва нищо. Действа на автопилот. Все още е в режим за убиване. Неспособна да прекрати програмата на обучението си. Предпазливо се приближава до убития нападател и взема автомата.
Том се навежда и вдига ръждясалото си желязно оръжие.
– Има други – казва, като избърсва пречката в тревата. – Събрали са се зад болницата. Запалили са клада, не видях добре заради дима, но мисля, че се канят да изгорят някого.
– Стой тук. Аз ще се погрижа. – Валентина прибира пистолета и изважда радиостанцията. – Ще извикам подкрепление, после ще дойда да те взема.
79
Лейтенант Франческа Тоти влиза с тричленния си екип в старата Чумна болница.
Завършила история, тя много добре познава страховитото минало на сградата. Поне трима от предците ѝ са умрели тук. Други петима или шестима не са преживели краткото пътуване през лагуната до Ладзарето.
След като получи сигнала на Валентина, Франческа връща радиостанцията на колана си. Хората ѝ методично проверяват стаите на долния етаж. Други два екипа поемат горните.
В източния край на коридора Франческа чува гласове. Тъмни силуети се движат в двора зад мръсните прозорци. Тя вдига ръка, за да даде знак на хората си да се движат бавно и да не вдигат шум.
Приклякват и виждат трима души с черни качулки до метална болнична носилка, извадена от някоя стая.
Нещо става.
Франческа забелязва отражението на голяма клада, която не се вижда от мястото ѝ в момента.
Сатанистите носят сребърни венециански маски. Стъпват върху килим от мъртви цветя. Декламират молитви.
Франческа не вижда ножове. Не вижда никакво оръжие. Въпреки скорошното идване на карабинерите сектантите не показват никакви признаци на паника.
Всичко е прекалено спокойно.
Сякаш са закъснели.
Франческа дава знак на един от хората си към вратата вдясно; на друг – към една арка вляво.
По неин сигнал всички изскачат на двора.
С вдигнати пистолети.
Сатанистите моментално вдигат ръце в знак, че се предават.
Отново няма паника. Атмосферата е по-скоро комична, отколкото напрегната.
Франческа се приближава до носилката между тях.
Празна е.
Тя смъква маските на сектантите.
Три жени.
Изглеждат развеселени.
Ужас обхваща Франческа. Кладата!
Изтичва до огъня, уплашена от мисълта какво може да завари.
Дърва. Стари дъски и градински отпадъци.
В огъня няма нищо човешко. По средата се виждат тлеещите останки на чучело, със стари дрехи и маска.
Трите жени зад Франческа прихват.
Било е само примамка.
80
„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ
Синоптикът по телевизията казва, че денят ще бъде горещ – близо трийсет градуса в района на Сан Рафаел, където най-старият затвор в Калифорния се подготвя за поредната екзекуция.
Дванайсет официални свидетели вървят към стаята за наблюдение по студените коридори на „Сан Куентин“, като неуспешно се опитват да поддържат разговор. Повечето са родители, приятелки, съпрузи и деца на хора, убити от Бейл. Има двама активисти за отмяна на смъртното наказание.
Някои от свидетелите смятат веднага след екзекуцията да отидат на църква – направо във величествената „Сан Рафаел“, чийто златен кръст блести на фона на синьото небе и далечните зелени планини. Други ще се видят с приятели и ще се опитат да изтрият от съзнанието си сцената, която ще наблюдават, с помощта на алкохола. Трети ще се разходят до Милър крийк или в гората и ще размишляват над видяното.
От другата страна идват седемнайсет представители на медиите. Те не изглеждат толкова загрижени. С професионални очи алчно поглъщат всеки детайл, цвят, фон – всичко, което би им помогнало да напишат повече думи в статиите. Новината, че Бейл се е отказал от последното хранене и вместо това е поискал кристална чаша, от която да пие собствената си урина, вече се предава от десетките телевизионни каравани, натъпкани на паркинга.
В крилото за екзекуции осем от най-старшите надзиратели в затвора вече са на позиции, за да не допуснат да се случи нищо непредвидено.
От страна на Бейл няма никого.
Няма роднини.
Няма приятели.
Няма адвокат.
И разбира се, няма духовен съветник.
Той е поискал така.
Неговите хора имат по-важни задачи.
И точно сега би трябвало да ги изпълняват.
Той се приближава до стъклото и посочва китката си.
Надзирателят от другата страна вдига два пръста.
Два.
Остават само два часа.
81
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Дори с изкълчен глезен, Том Шаман не е човек, който ще седи и ще чака безучастно.
Той слиза до старата лодка, която видя от дървото, и навлиза в лагуната.
Островът е обрасъл с гъсти храсталаци и горички и болницата не се вижда през по-голямата част от плаването му.
Най-сетне се показват помощните сгради.
Порутен хангар за лодки.
Тъмнозелената боя, опечена и напукана от слънцето, се бели от старата разсъхнала се врата.
Обхваща го паника.
Той познава това място. Познава го, сякаш го е посещавал в кошмарите си. Тук се помещава злото, което Том усети по-рано в „Санта Мария дела Салуте“.
От сегашната му позиция паянтовата сграда прилича на десетки други, които е виждал из Венеция. Но това място е различно.
То е най-нечестивото място в света.
Лявата ръка го боли, особено около китката. Отначало си мислеше, че е прежулена от пластмасовите белезници. Сега обаче вижда причината.
Вените му са прободени на няколко места.
Несъмнено това са дупките, през които са му инжектирали пропофол или друго подобно вещество. Изглежда също, сякаш някой е смукал кръвта му през тях. Страх го е да си помисли за какво би могла да им послужи.
Том безшумно се приближава към грамадната двойна врата. Затворена е плътно.
Той спира лодката до тревясалия бряг и се спуска в студената вода, като взема импровизираното си оръжие. Изглежда смешно в ръцете му.
Тръгва бавно напред, като държи носа си над повърхността. Стига до вратата и опипва долния ѝ край.
Поема си дълбоко въздух и се гмурва в тъмната вода.
Показва се от другата страна много бавно.
Толкова бавно, че повърхността почти не се набраздява.
Отначало не вижда нищо.
Мръсната вода от лагуната щипе очите му и остава като мътна завеса пред тях.
Постепенно зрението му се избистря.
Целият хангар е осветен от свещи. Черни свещи. Изглежда така, сякаш съзерцава нощното небе.
Дълга черна гондола се поклаща на повърхността от дясната страна на Том. Прилича на тази в хангара на Фабианели, чиито снимки му показа Валентина, но е малко по-различна. По-стара е и има малка кабина. Зад лодката се вижда двуетажна платформа.
Долното ниво е от сковани груби дъски. По неизвестна причина напомня на Том за касапска маса.
Отзад стои върховният жрец. Той и двамата помощници до него носят сребърни маски.