Выбрать главу

– Сложете му пак белезниците – нарежда Тифани. – Сега ще го върнем в килията. – Едрият надзирател се ухилва в лицето на Бейл. – Ако зависеше от мен, още сега бих забил иглата в окото ти и бих те мъчил с малки дози от химикалите от днес до Деня на благодарността. – Поглежда часовника си. – Един час, нещастнико. Остава ти един час.

83

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Мера Тийл вече нито изглежда, нито се чувства толкова секси, колкото преди няколко часа. Сатанинската дяконеса е окървавена, насинена и прогизнала от падането във водата в хангара за лодки – мястото, където двамата с Дино Анчелоти бяха отнели живота на толкова много невинни.

Валентина няма време да провежда разпит, съобразен с изискванията на закона. Тя извежда Тийл от хангара с белезници на ръцете и я дръпва далеч от погледите на колегите си.

– Ето какви са условията ми. Или ще ми разкажеш всичко, или ще ти пръсна черепа и ще наглася нещата като опит за бягство.

Тийл се ухилва:

– Ти наистина си адски секси, когато се ядосаш. Жалко, че фотоапаратът не е у мен.

Валентина я хваща за раменете и с добре прицелен ритник я сваля на колене. За части от секундата изважда пистолета си и напъхва дулото в устата на сатанистката.

– Кълна се в Христос, че ще те убия, ако не започнеш да ми съдействаш.

Дали от вкуса на метал, или заради неподправената ярост в очите на Валентина, Тийл се пречупва. Погледът ѝ издава готовност да говори.

Валентина я изправя и прибира пистолета.

– Говори!

– Не знам почти нищо – отговаря Тийл, без следа от предишната си арогантност. – Знам само, че има бомби.

Бомби ли?

– Една при Понте дела либерта. Една при водопада Анхел във Венецуела. И една в Америка. В хотел „Венишън“ в Лас Вегас. – На устните ѝ се изписва усмивка, която напомня за старата Тийл. – Късно е да ги спрете.

Валентина е в шок. Допуснала е ужасна грешка. Мишената не е Масъл Бийч във Венис. Тя се обажда в контролната зала, като се моли да успеят да предупредят американците навреме.

84

Заповедта на Карвальо за евакуиране и затваряне на Понте дела либерта е предадена със светлинна скорост.

Италианците обаче нямат навика да правят нищо бързо.

Когато майорът стига на мястото, пътят е претъпкан с хора. Колкото по-настойчиво полицаите се опитват да ги изгонят, толкова повече се изнервят туристите, свирят клаксони и движението спира.

Мостът, открит от Мусолини през 1933 г., е дълъг над три километра и няма аварийно платно. Той е единствената връзка на Венеция с градчето Местре и с континента. На италиански името му означава „Мост на свободата“ и Вито предполага, че Бейл го е избрал, защото символизира скорошното му освобождение от затвора.

Вито поглежда идеално правия мост с обща площ 888 декара. Спомня си от училище, че съоръжението е специално проектирано да може да се взриви при нужда, за да се спре настъплението на вражески войски. Няма как да прецени какви поражения ще нанесат експлозивите на Бейл. Осъзнава, че нямат време да претърсват всички подпори.

Екипите му са съсредоточени в двата края – местата, където е най-вероятно да са заложени взривовете.

Майорът е в северния край, на входа откъм Сан Джулиано, точно преди републиканско шосе 11 да се раздели на шосе 14 надясно и Виа дела либерта наляво.

Роко Балдони се показва от една малка лодка. Изглежда скован от ужас. Крачолите на сивия му панталон са мокри.

– Намерихме експлозивите! – съобщава той. – Под третата арка са, точно на границата с водата. Има часовников механизъм.

Карвальо не отмества поглед от дългата колона коли.

– Какво е положението?

– Сложно. Бомбата е запечатана, има цифров часовник и ръчен спусък.

– Сензори за движение? Превключватели? Жици?

– Може би, но не видях нищо такова – отвръща Роко, като избърсва потта от челото си. – Бомбата е професионална изработка. Изглежда е там от доста време.

– И тиктака?

– Тиктака. Дисплеят показваше петнайсет минути, вече са по-малко.

– Къде са сапьорите?

– Идват насам. Обаче, шефе, тръгнали са от Падуа. Няма да стигнат навреме.

Вито поглежда часовника си: 14,45. Това означава 5,45 в Калифорния. Петнайсет минути до екзекуцията на Бейл.

– Разбираш ли от обезвреждане на бомби?

Роко се усмихва:

– Само каквото съм гледал по телевизията.

През главата на майора преминават трескави мисли. Може ли да разчита, че мостът ще бъде евакуиран достатъчно бързо? Че устройството ще дефектира? Или че сапьорите ще пристигнат навреме и ще спасят положението?

Знае, че не може да рискува.

– Покажи ми я, Роко. Покажи ми проклетата бомба.

85

КРИЛОТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНИ НАКАЗАНИЯ

„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ

Идват бързо в килията му.

Бейл не казва нищо.

Не се бои от нищо.

Очаква ги.

Големи груби ръце го опипват за последен път.

Металните белезници щракват на китките му. Около кръста му шумно се заключва ограничаваща верига. Окови стягат глезените му. Мъжете около него вонят на бира и тютюн – една тайно изпушена цигара и глътка алкохол за кураж, преди да изпълнят задълженията си.

– Преместете затворника.

Гласът не е на някой от надзирателите, а на самия директор Макфоул.

Бейл му се усмихва, когато минава покрай него.

Усмихва се на всяка крачка до Г-образната подготвителна стая в съседство с камерата за екзекуции. И ще продължава да се усмихва през всяка от последните си минути на този свят.

Калифорния – 05.50.00 ― 10 минути ― Венеция – 14.50.00

Porcа Madonna!1 – изругава Вито Карвальо. Никога не е виждал толкова сложно технически взривно устройство. – Няма как да стигнем до жиците. Запечатано е.

– Иска парола – отбелязва очевидното Роко.

– О, така ли? – саркастично измърморва Вито. – Случайно да знаеш коя е?

– Предполагам, че трябва да налучкаме.

– Предполагаш, че трябва да налучкаме? Благодаря за гениалната идея. А какво ще стане, ако сгрешим?

– Умираме. Или получаваме право на втори опит.

– Благодаря.

Вито сваля якето си и запретва ръкави. Ризата му вече е мокра под мишниците. По лицето не Роко също се стича пот. Той се втренчва в устройството и отбелязва:

– Електронните ключалки обикновено разрешават няколко опита. Сигурно има възможност не само за активиране, а и за дезактивиране. Дори бомбаджиите понякога се отказват.

Цифровият дисплей показва шест минути до детонацията.

Екранчето над клавиатурата позволява въвеждането на пет букви или цифри.

Вито мълчаливо натиска 66666 и сърцето му затуптява като чук в гърдите.

Дисплеят светва ГРЕШКА и пак изгасва.

Вито пробва със САТАН.

ГРЕШКА.

Устройството изпиуква. Включва се червена лампичка.

Вито си поема дълбоко въздух и поглежда Роко:

– Какво мислиш, че означава това?

– Вероятно, че имаш право само на още един опит – отвръща полицаят, като избърсва потта от челото си.

Един. Никога толкова малко число не е изправяло Вито пред такъв голям проблем.

Двамата мъже преглъщат тежко.

Дисплеят показва пет минути.

– Или може би, че нямаш право на повече опити – добавя Роко.

Вито се втренчва в цифрите на дисплея.

Побиват го тръпки.

В безизходица е.

Няма никаква идея.

От тук насетне, каквото и да направи, ще е на късмет.

Калифорния – 05.55.00 ― 5 минути ― Венеция – 14.55.00

Дори да се стъписва от сцената, Бейл не го показва.

Болничната носилка.

Двете блюда със спринцовки.

Нетърпеливо чакащите членове на специално избрания екип за инжектирането.

Свидетелите зад стъклото – като риби в аквариум, които безмълвно отварят уста.

Бейл само се усмихва.