Вятърът виеше диво, всичко изчезна, погълнато от снежната вихрушка.
— Дали Белдин е добре? — попита Дурник разтревожено.
— Не се тревожи за Белдин — рече Белгарат. — Той се е борил с бури много пъти през живота си. Или ще се издигне по-високо от вихрушката, или пък ще се зарови в някоя преспа, докато всичко отмине.
— Но той ще замръзне! — възкликна Се’Недра.
— Не и под снега — увери я Белгарат. — Обикновено Белдин не обръща никакво внимание на времето. — Той погледна вълчицата — тя бе приклекнала на задните си лапи до входа на заслона и бе вперила поглед в снежната виелица. — „Благодаря ти, че ни предупреди, малка сестричке.“
„Сега съм член на вашата глутница, почитаеми водачо — отвърна тя със същия официален тон. — Благосъстоянието на всички е отговорност на всеки.“
„Мъдро казано, малка сестричке“.
Тя помаха с опашка, ала не каза нищо повече.
Виелицата продължи и след като се спусна мрак. Гарион и приятелите му седяха около огъня, който беше запалил Дурник. После, към полунощ, вятърът утихна така бързо, както се бе появил. Снегът продължи да се сипе до сутринта, а след това престана. Преспите извън заслона стигаха до коленете на Гарион.
— Ще се наложи да правим пъртина — рече сериозно Дурник. — До Пътя на керваните има четвърт миля, а снегът е покрил какви ли не неща. Сега нито е подходящото време, нито подходящото място конете да си счупят краката.
— А какво ще стане с моя кабриолет? — попита Се’Недра.
— Страхувам се, че ще трябва да го изоставим, Се’Недра. Снегът е прекалено дълбок. Дори да успеем да го завлечем до Пътя на керваните, конят няма да може да го тегли през преспите.
Тя въздъхна.
— О, такъв хубав кабриолет беше! — След това малката кралица погледна Силк с абсолютно невинно лице. — Бих искала да ти благодаря, че ми го зае за известно време, принц Келдар. Вече можеш да си го вземеш.
Тот се зае да проправя пъртина по стръмния склон към Пътя на керваните. Останалите мъже го следваха, разширяваха пътеката и внимателно опипваха терена с нозе, търсейки затрупани пънове и клони в снега. Изминаха почти два часа, докато проправят пъртина до Пътя на керваните; накрая всички дишаха тежко, изтощени от положените усилия на такава голяма надморска височина.
След това тръгнаха назад към заслона, където ги очакваха дамите, ала по средата на пъртината вълчицата изведнъж наостри уши и изръмжа.
„Какво има?“
„Онзи звяр — отвърна тя. — Излязъл е на лов.“
— Пригответе се! — извика Гарион на приятелите си. — Звярът е наблизо! — Кралят на Рива протегна ръка и измъкна меча на Желязната хватка.
Звярът излезе от гъсталака. Рунтавата му козина бе покрита със сняг, краката му се тътреха, леко присвити, придавайки на фигурата му застрашителен, дебнещ вид. Муцуната му беше отвратителна и смразяващо позната. Изчадието имаше малки свински очички, потънали под гъсти рунтави израстъци, наподобяващи вежди. Долната му челюст стърчеше напред, огромните жълти бивни, извити като дъги, се издигаха почти до челото му. То отвори уста и изрева, после започна да блъска масивните си гърди с юмруци и се изправи в цял ръст. Беше високо поне осем стъпки.
— Това е невъзможно! — възкликна Белгарат.
— Какво има? — попита Сади.
— Това е елдрак — отвърна вълшебникът. — А единственото място, където има елдраци, е Улголандия.
— Мисля, че грешиш, Белгарат — възрази Закат. — Ние го наричаме маймуноподобна мечка. В тукашните планини живеят няколко от тях.
— Господа, бихте ли приели предложението ми да обсъждате породата на звяра някой друг път? — рече Силк. — Главният въпрос сега е дали да се бием с изчадието, или да бягаме.
— Страхувах се, че ще кажеш тъкмо това.
— Трябва да му попречим да се добере до жените — каза Дурник и погледна евнуха. — Сади, отровата по острието на камата ти ще го убие ли?
Сади огледа несигурно косматия звяр и отговори:
— Сигурен съм, че ще го убие. Но звярът е прекалено голям и ще е нужно доста време, докато отровата подейства.
— Тогава ще привлечем вниманието му към себе си и така ще дадем време на Сади да го заобиколи — реши Белгарат. — Той ще го промуши с камата си, а ние ще го нападнем и ще се бием с него, докато се прояви ефектът на отровата. Разпръснете се и не поемайте никакви рискове. — Старият вълшебник проблесна за миг и се превърна във вълк.
Приятелите настъпиха срещу звяра в полукръг, с готови за бой оръжия, а той продължи да реве и да бие с юмруци гърдите си, изпаднал в дива ярост. След миг пое с тежки стъпки напред, изтърсвайки снега от стъпалата си. Сади се промъкна нагоре по склона, стиснал малката си кама. Междувременно Белгарат и вълчицата се спуснаха да разкъсат изчадието с острите си зъби.