— Мислех, че тези чудовища се срещат само в Улголандия.
— Че помисли малко, Белгарат. В Черек има троли, в Арендия бродят алгроти, дриадите живеят в южна Толнедра. След това се появява онзи дракон — Зандрамас — и никой не знае къде живее. Навсякъде по света има чудовища. Просто в Улголандия те са повече.
— Имаш право — отстъпи Белгарат и погледна Закат. — Ти как нарече звяра?
— Маймуноподобна мечка. Названието може би не е съвсем точно, но хората, които живеят по тези места, не са особено изтънчени.
— Къде се намира Нарадас сега? — обърна се Силк към ранения гролим.
— За последен път го видях в Баласа — отговори гролимът. — Не зная къде е отишъл после.
— Зандрамас беше ли с него?
— Не съм я виждал, но това не означава, че не е била с него. Светата магьосница вече не се появява често сред простосмъртните.
— Заради светлинките под кожата си ли? — хитро попита дребният мъж.
Лицето на гролима пребледня още повече.
— Забранено ни е да обсъждаме това — дори и помежду си — отвърна уплашено той.
— О, няма нищо, приятелю — усмихна му се Силк и измъкна една от камите си. — Давам официално разрешение.
Гролимът преглътна с усилие и след това кимна.
— Умен мъж! — Силк го потупа по рамото. — Кога започнаха да се появяват светлинките под кожата й?
— Не мога да дам точен отговор. Зандрамас и Нарадас бяха отишли на запад и дълго останаха там. Светлинките започнаха да се появяват, когато тя се завърна оттам. Един от жреците в Хемил беше голям сплетник и ни каза, че това било някакъв вид чума.
— Защо каза „беше“? Нима вече не е?
— Тя откри какво е приказвал и заповяда да му прережат гърлото.
— Съвсем в стила на Зандрамас. Милата тя.
Леля Поул се приближи по отъпканата пътека в снега, следвана от Се’Недра и Велвет, и се зае с раните на гролима, а Дурник и Тот се върнаха в заслона и изведоха конете. След това свалиха брезента и развалиха дървената рамка. След като закараха конете при ранения гролим, Сади отиде при коня си и взе червената си кутия.
— Просто за всеки случай — промърмори той на Гарион и извади малка, невзрачна на вид стъкленица.
Гарион вдигна вежди.
— Няма да му навреди — увери го евнухът. — Просто ще го направи послушен. Освен това щом си толкова състрадателно настроен, би трябвало да притъпим болката, която му причиняват раните.
— Ти не одобряваш това, нали? — рече Гарион. — Имам предвид, че не го убихме?
— Смятам, че това е проява на неблагоразумие, Белгарион — отговори сериозно Сади. — Мъртвите врагове не създават проблеми. Живите винаги могат да тръгнат отново по петите ти. Все пак ти решаваш.
— Добре, ще отстъпя пред мнението ти — каза Гарион. — Стой близо до него. Ако започне да става опасен, направи онова, което сметнеш за необходимо.
— Така е по-добре — каза Сади одобрително. — Ще те научим кои са основните понятия в практическата политика.
Изведоха конете до Пътя на керваните и се качиха на седлата. Свирепият вятър, дошъл заедно със снежната буря, бе измел по-голямата част от снега далеч от пътя, макар че в закритите места се бяха натрупали дълбоки преспи — край завоите, зад малки горички и скални козирки. Придвижваха се бързо по откритите участъци и пъплеха едва-едва през преспите. След бурята отразената от снега светлина беше ослепителна и макар че Гарион бе присвил очи, след около час вече го измъчваше ужасно главоболие.
— Мисля, че е време да вземем предпазни мерки — обяви Силк, спря коня си, извади изпод пелерината си тънък шал и го превърза пред очите си. Гарион изведнъж си помисли за Релг и си спомни как роденият в пещерата фанатик връзваше очите си под открито небе.
— Превръзка за очите ли измисли? — попита го Сади. — Или може би изведнъж стана пророк, принц Келдар?
— Аз не съм от хората, които имат прозрения за бъдещето, Сади — отвърна Силк. — Шалът е достатъчно тънък и виждам добре през него. Просто така мога да предпазя зениците си от ослепителната светлина, отразяваща се от снега.
— Умно — съгласи се Сади.
— Да, отразената светлина е много силна и ако човек не предпазва очите си, наистина може да ослепее — поне временно. — Силк нагласи превръзката пред очите си. — Това е трик, който използват пастирите на северни елени в северна Драсния. Смятам, че ефектът от него е добър.
— Прав си, да не рискуваме — рече Белгарат и също прикри очи под парче плат, след това се усмихна. — Може би точно по този начин даласианските магьосници са ослепили гролимите, опитали се да отидат в Кел.
— Ще изпитам ужасно разочарование, ако наистина всичко е било толкова просто — заяви Велвет и също завърза шал пред очите си. — Предпочитам магията да е загадъчна и необяснима. Снежна слепота като обяснение би било наистина твърде прозаично нещо.