— Нямам нищо против косата й да е малко разрошена — бързо каза Дурник.
— Ти не, но тя непременно има. Нека да почакаме.
Странно, ала Кълбото пак запя изпълнената с неудържим копнеж мелодия. Отново се възцари невероятна тишина, нарушавана единствено от радостния плач на новороденото.
Тримата приятели стояха на върха на хълма. Дъхът им, превърнал се в облачета бяла пара, се издигаше в студената нощ. Стояха неподвижно, заслушани в далечните, красиви звуци на детския плач.
— Има силни дробове — рече Гарион на щастливия баща.
Заслушан в песента на чедото си, ковачът се усмихна широко.
В този миг към самотното бебешко гласче се присъедини още едно.
Сега светлината, излетяла от Кълбото, беше истински взрив от синьо сияние, което озари снега около тях, а щастливата песен на камъка заля цялата земя с ликуващите, светли звуци на триумфа.
— Знаех си! — възкликна щастливо Белгарат.
— Две! — възкликна Дурник — Близнаци!
— Просто семейна черта, Дурник — засмя се Белгарат и прегърна ковача.
— Момчета ли са, или момичета? — попита Дурник.
— Че какво значение има това сега? Ако искаш, можем да слезем долу и да проверим.
Ала щом се обърнаха да тръгнат надолу, видяха, че недалеч от къщата става нещо необикновено. Тримата впериха погледи в гигантския стълб от наситеносиня светлина, спускащ се от звездното небе, до който скоро се появи втори лъч — бледосин. В мига, когато двата лъча докоснаха снега, къщата се окъпа в лазурното им сияние. След миг към тях се присъединиха червен и жълт, зелен, лилав и още един странен стълб бляскава светлина, чийто нюанс Гарион трудно би могъл да опише. Най-сетне от небето се спусна огромен лъч от ослепително бяло сияние. Като истинска цветна дъга светлините се подредиха в двора пред вратата на къщата, после отново поеха към небесния свод, обвивайки го в пулсиращо наметало от сияйни, преливащи цветове.
В следващия миг в двора стояха всички богове, присъединили гласовете си към прекрасната песен на Кълбото, за да благословят в могъщ, красив хор този дом.
Ерионд обърна глава и погледна към хълма, на който стояха тримата приятели. Лицето му сияеше от най-чиста и дълбока радост. Той им кимна и каза:
— Елате при нас.
— Всичко вече е завършено — прозвуча тържественият, ликуващ глас на УЛ. — Сега на света ще цари доброта.
С осветени от божествената светлина лица тримата приятели започнаха да се спускат по хълма, за да станат свидетели на това събитие — което, макар и съвсем обикновено, всъщност бе истинско чудо.
И така, настъпи часът да затворим книгата. Ще има още много дни и още много други истории, ала тази вече е завършена.