Знай, о, народе мой, че по безкрайните друмища на времето има разделение, що загрозява всичко съществуващо — защото разделено е самото сърце на творението. И някои казват, че това е естествено и ще продължи до края на дните, ала не е тъй. Ако разделението беше вечно, целта на творението щеше да е да го съдържа. Ала звездите, духовете и гласовете в скалите говорят за деня, когато разделението ще свърши и всичко пак ще стане едно цяло, защото самото творение знае, че този ден ще дойде.
Знай също, о, народе мой, че двата духа се борят помежду си точно в средата на времето и тези духове са двете страни на онова, що е разделило творението. И след време ще се срещнат духовете на този свят и тогава ще настъпи моментът на избора. И ако ИЗБОРЪТ не бъде направен, духовете ще идат в друг свят и ще се сблъскат там, и този свят ще бъде изоставен, и възлюбеният гост, за когото говори пророчицата, никога не ще дойде. Защото такъв е смисълът на словата й: „Той може да не ви избере, ако не го изберете вий“. И изборът, що трябва ний да направим, е между доброто и злото — защото има абсолютно добро и абсолютно зло, и разделението в сърцето на творението е разделение между доброто и злото, и действителността, що ще съществува, щом направим ИЗБОРА, ще е действителност на доброто или действителност на злото, и тя ще остане до края на дните.
Знай също тази истина: скалите на този свят и на всички други светове шептят за двата камъка, що лежат в центъра на разделението1. Някога тези камъни били едно цяло и стояли в центъра на цялото творение, ала като всичко останало, те били разделени и в мига на разделянето се разчупили със сила, що погубила цели слънца. И гдето бъдат открити тези камъни, там ще е следващата битка между двата духа. Ще дойде ден, когато цялото разделение ще свърши и всичко пак ще стане едно цяло — ала разделението между двата камъка е толкова голямо, че те никога не могат да се слеят. И в деня, в който разделението свърши, единият от камъните завинаги ще престане да съществува, и в този ден единият от духовете завинаги ще изчезне.
Това бяха истините, що научихме от звездите и скалите, от сърцата на хората и умовете на духовете. И откриването на тези истини отбеляза края на Първата епоха.
Втората епоха човешка започна с гръм и земетръс, защото ето, самата земя се разцепи и морето нахлу да раздели земите човешки, както се разделяше самото творение. И планината Корим се разтърсваше и стенеше, докато морето я поглъщаше. И знаехме ний, че това ще се случи, защото нашите провидци ни бяха предупредили. И затуй поехме по пътя си, и намерихме убежище преди светът да се разцепи и морето да нахлуе и никога веч да се не отдръпне.
И през Втората епоха видяхме ний идването на избраниците, що бяха определени от седмината богове. И разгледахме ги да видим дали някакъв белег ги отличава от останалите човеци, ала не открихме такъв белег или знак. И нашите провидци се свързаха с умовете на провидците на нашите братя, що бяха отишли на Запад преди моретата да разделят земите човешки. И нашите братя на Запад също разгледаха избраниците на другите богове, и техните провидци заговориха в умовете на нашите провидци, и казаха, че също като нас не са открили ни белег, ни знак. И нашите братя на Запад разгледаха избраниците на Мечибог, Лъвобог, Бичибог, Прилепбог и Змиебог и не откриха белег или знак, и ние разгледахме чедата на бога-дракон, и те бяха еднакви, макар че народът на бога-дракон воюваше с народите на другите богове.
Ала имаше още един бог и някои смятаха, че този бог, що живее в уединение, може да е богът, що след време ще избере неизбрания народ. И нашите братя на Запад отидоха в Долината, в която живееше той с учениците си, и проснаха се в нозете му, и го помолиха да им разкрие тайните, заключени в бъдещето. И бог Алдур мило им заговори, и тъй ги посъветва, думайки: „Очаквайте идването на Възлюбения и знайте, че ние с моите братя и нашите народи се грижим за Неговото идване — и нашите грижи и жертви са за вас, що сте предопределени да станете избраници на Оня, що ще дойде“.
И заговори един от нашите братя, питайки бога тъй: „Ами богът-дракон, господарю, той твой враг ли е? И той ли се грижи за идването на Възлюбения?“ И помръкна лицето на Алдур, и заговори той, думайки: „Моят брат Торак наистина се грижи, макар да не знае към каква цел се стреми. Съветвам ви да живеете в мир с чедата на бога-дракон, защото вий обитавате земите, що ще бъдат техни, и те ще бъдат ваши господари. Ако им се противите, те ще ви причинят страшни страдания. Покорете се на тяхната воля и търпеливо изпълнявайте задачите, що са ви възложени.“