— А сега ще ни обясниш ли всички тези глупости? — попита Белгарат.
— Зададох на всички един и същи въпрос, дядо. Онези, които стоят при тебе, чуват шума. Хората в другата група не го чуват.
— Разбира се, че го чуват. Почти цяла нощ не можах да мигна заради него.
— Може би затова тази сутрин схващаш толкова бавно — изсумтя Белдин. — Умен експеримент, Гарион. А сега защо не обясниш всичко на вашия недосетлив приятел?
— Не е трудно, дядо — каза Гарион. — Вероятно е убягнало от вниманието ти, защото е съвсем просто. Единствените, които чуват шума, са онези, които притежават по собствените ти думи „талант“. Обикновените хора не могат да го чуят.
— Ще бъда честен, Белгарат — заяви Силк. — Не чувам нито звук.
— А пък аз чувам шума, откакто видяхме град Кел в далечината — добави Дурник.
— Нима това не е интересно? — обърна се Белдин към Белгарат. — Ще направим ли още няколко стъпки напред, или искаш да се върнеш в леглото?
— Не бъди глупав — отвърна Белгарат.
— Добре тогава — продължи Белдин. — Има звук, който обикновените хора не чуват, ала ние го чуваме. Веднага ми идва наум пример за друг подобен шум — а на тебе?
Белгарат кимна.
— Това е шумът, когато някой прави магия.
— В такъв случай не става дума за някакви звуци, срещащи се в природата — замислено каза Дурник и изведнъж се засмя. — Радвам се, че направи този експеримент, Гарион. Още малко и щях да разбия пода.
— Защо? — попита го Поулгара.
— Мислех си, че причината за шума е някъде в тръбите от водопровода.
— Въпреки това не става дума за магии — заяви Белгарат. — Звуците не са същите и чувството, което предизвикват, е различно.
Белдин чешеше замислено сплъстената си брада.
— Виж какво ми хрумна — рече той на Белгарат. — Хората тук разполагат с достатъчно съсредоточена на едно място сила, за да се справят с всеки гролим или група гролими, решили да дойдат в Кел. В такъв случай защо са си направили труда да изричат онова проклятие?
— Не те разбирам.
— Голяма част от гролимите са магьосници, нали? Следователно те могат да чуват този шум. Ами ако далите са изрекли проклятието, за да държат гролимите на достатъчно разстояние — така че черните жреци да не чуват тъкмо този шум, тези звуци?
— Не мислиш ли, че теорията ти е малко сложна, Белдин? — попита скептично Закат.
— Всъщност не. Напротив — дори опростявам нещата. Няма смисъл от проклятие, плашещо хора, от които не се страхуваш. Всички винаги са мислели, че проклятието защитава Кел — в това също няма никакъв смисъл. Няма ли да е по-просто да предположим, че трябва да бъде защитено нещо много по-важно?
— Какво има в този шум, че далите се грижат толкова усърдно да не го чуе някой? — попита удивено Велвет.
— Добре — рече Белдин. — Първо ми отговорете какво е звук.
— О, пак ли започваш? — въздъхна Белгарат.
— Не говоря за шума в гората. Звукът е просто шум, освен ако в него не е вложено някакво значение. Какво наричаме звук, изпълнен с определено значение?
— Разговор, нали? — осмели се да изкаже предположението си Силк.
— Точно така.
— Не разбирам — призна си Се’Недра. — Какво приказват далите, което биха желали да запазят в тайна? Бездруго никой не разбира какво точно казват.
Белдин разпери безпомощно ръце, ала Дурник закрачи из стаята, навъсил замислено лице.
— Може би важното е не толкова какво казват, а как го правят.
— И ти обвиняваш мен, че се изразявам неясно — обърна се Белдин към Белгарат. — Какво си наумил, Дурник?
— Търся истината пипнешком — призна ковачът. — Шумът, или звуците — наричайте го както щете — не е сигнал, че някой превръща хората в жаби… — Той спря за миг и попита: — Можем ли наистина да правим това?
— Да, можем — отговори Белдин. — Но не си струва труда. Жабите се размножават с главоломна бързина. По-добре да имам насреща си един човек, който ме е подразнил, отколкото един милион яростно квакащи жаби.
— Добре тогава — продължи Дурник. — Звукът е различен от онзи, който се долавя при правене на магии.
— Вероятно е различен — потвърди Белгарат.
— Мисля, че Се’Недра има право. Никой не разбира какво казват далите — освен другите дали. Аз например не мога да разбера какво казва Кайрадис от началото до края на едно изречение.
— И какво следва от това? — попита напрегнато Белдин и очите му блеснаха.
— Не съм сигурен. Имам чувството, че е по-важно да узнаем „как“ приказват, отколкото „какво“. — Дурник изведнъж се огледа объркано. — Говоря прекалено много — призна той. — Сигурен съм, че някои от вас могат да споделят много по-важни неща, отколкото тези, за които споменах.