— Как беше в планината? — попита Силк и Гарион си помисли, че приятелят му задава този въпрос не толкова воден от вечното си любопитство, а от желанието да прекъсне неудобния разговор.
— Доста напрегнато — отговори Гарион. — Аз не летя много добре, освен това ни връхлетя и вихрушка.
Силк се намръщи.
— Но тук грееше слънце през целия ден.
— При нас не беше така. — Кралят на Рива погледна към Кайрадис и реши да не приказва за убийственото течение, което без малко щеше да ги разбие в скалите. Вместо това я попита: — Може ли да им разкажа за мястото, където живееш, Кайрадис?
— Разбира се, Белгарион. — Пророчицата се усмихна. — Те са твои спътници и не бива да скриваш нищо от тях.
— Помниш ли връх Каша в Ктхол Мургос, Силк? — попита Гарион.
— Опитвам се да го забравя, но не успявам.
— Пророците са построили град, който много прилича на селището на дагашите в Каша. Разположен е в огромна пещера.
— В такъв случай се радвам, че не дойдох с вас.
Кайрадис се обърна към дребничкия драснианец и лицето й стана угрижено.
— Все още ли не си се преборил с този неразумен свой страх, Келдар?
— Не и в такава степен, която човек би забелязал с просто око. Освен това бих нарекъл страха си много основателен — за него има много, много причини. — Силк потрепери.
— Трябва да събереш цялата си смелост, Келдар. Неизбежно ще дойде време, когато ще ти се наложи да отидеш на място, от което се ужасяваш.
— Ако мога да избегна това, в никакъв случай не бих припарил там.
— Трябва да го направиш, Келдар. Нямаш друг избор.
Лицето му пребледня.
— Кажи ми, Кайрадис — намеси се Велвет, — ти ли удължи бременността на Зит?
— Много си проницателна, щом забеляза настъпилата пауза в този най-естествен процес, Лизел — отвърна пророчицата. — Отговорът ми е не — не бях аз. Магьосникът Вард от остров Веркат й заповяда да почака, докато изпълни задачата си в Ашаба.
— Нима Вард е магьосник? — попита Поулгара малко изненадано. — Обикновено откривам присъствието на подобни хора, но у него не забелязах нищо.
— Той е извънредно хитър — съгласи се Кайрадис. — Положението в Ктхол Мургос е такова, че трябва да практикуваме изкуството си изключително внимателно. Гролимите в земята на мургите непрекъснато бдят. Целта им е да откриват бързо последствията, които предизвикват вълшебствата.
— Бяхме ти много сърдити във Веркат — обърна се Дурник към пророчицата. — Така беше, докато разберем причината за твоята постъпка. Боя се, че известно време се отнасях много зле с Тот. Но той е добър и ми прости.
Немият исполин се усмихна на ковача и направи някакви знаци.
Дурник се засмя и каза:
— Вече не е нужно да правиш това, Тот. Най-сетне разбрахме как разговаряш с мен.
Тот отпусна ръце.
За миг Дурник изглеждаше така, сякаш слуша нещо.
— Да — съгласи се той. — Така е по-лесно — и много по-бързо, щом вече не трябва да размахваме ръце. О, за малко да забравя — двамата с Ерионд намерихме едно езеро край града. В него има много хубава пъстърва.
Широка усмивка огря лицето на Тот.
— И аз си помислих, че ще се зарадваш — усмихна се в отговор ковачът.
— Боя се, че оказваме лошо влияние на твоя водач, Кайрадис — извини се Поулгара.
— Не е така, Поулгара — усмихна се пророчицата. — Той е страстен риболовец още от дете. Често по време на нашите пътувания е намирал извинение да остане по-дълго край някоя река или езеро. Не го гълча за това. Аз обичам риба, пък и той умее да приготвя изключително вкусни ястия.
Приключиха вечерята си, разговаряйки тихо, за да не безпокоят Белгарат и Белдин, които продължаваха да четат внимателно „Малореанските евангелия“.
— Как Зандрамас ще разбере къде отиваме? — обърна се Гарион към пророчицата. — Тя е гролим, следователно не може да дойде тук, в града.
— Не мога да разкрия това пред теб, Дете на Светлината. Ала тя ще пристигне на уреченото място точно когато трябва.
— Моят син ще бъде ли с нея?
— Да, така е предопределено.
— С нетърпение очаквам тази среща — мрачно каза Кралят на Рива.
— Не позволявай на омразата да те направи сляп за задачите, които трябва да изпълниш — предупреди го сериозно момичето с превързаните очи.
— А каква точно е задачата ми?
— Ще научиш, когато дойде времето да се справиш с нея.
— Не може ли да стане по-рано?
— Не. Ако обмисляш предварително как да постъпиш, не ще можеш да я изпълниш както трябва.
— А моята задача каква е, света пророчице? — попита Закат. — Ти каза, че ще ми обясниш какво трябва да правя тук, в Кел.
— Това ще разкрия единствено на теб на четири очи, императоре на Малореа. Все пак знай, че ти ще трябва да изпълниш задачата си, когато твоите спътници са се справили със своите и че тя ще отнеме цялото спокойствие в живота ти.